България е на второ място в Европейския съюз по дял на защитените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Към 2020 г. включените в тези зони гори са заемали над 57% от общата горска площ (данните са от Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г.) За сравнение, средният дял за ЕС е 18%. Към 2021 г. над 80% от държавните гори са сертифицирани по горския сертификат FSC и заемат 38,5 % от територията на страната, гарантирайки общото им добро здравословно състояние.
Според данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за последните 100 години горите са увеличили територията си близо 2 пъти. За период от 60 години запасът им e нарастнал 3 пъти (от 243 милиона кубически метра до 718 млн. куб. метра през 2020 г.) Само за последните 20 години регистрираното увеличение е с над 30%.
Средната възраст на българските гори е 60 г., като за последните 10 години е остаряла със 7 години. Страната ни е водеща в Европа по биоразнообразие и съхранени гори. Изпълнили сме и всички цели на Стратегията на ЕС за горите 2030 г. по отношение опазването на „старите (първични) гори или гори във фаза на старост“.
Защитените територии в цифри
Според Стратегията за биологично разнообразие и Зелената сделка през последните години са обявени за защита над 111 000 ха държавни и над 15 000 ха общински гори. Към днешна дата имаме над хиляда защитени територии и обекти, сред които 55 резервата, 344 природни забележителности, 564 защитени местности, 3 национални и 11 природни парка, 35 поддържани резервата, 574 защитени видове растения, 483 защитени видове животни и 1646 защитени дървета. 17 от резерватите в страната са обявени за биосферни по програмата на UNESCO „Човек и биосфера”, а два от природните обекти Национален парк „Пирин” и резерват „Сребърна” са включени в списъка на UNESCO на Световното природно наследство. Защитените зони за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна са 233 и покриват 30,3 % от територията на България (определяни по Директивата за местообитанията).
Трудности, свързани със стопанисването на горите
Горската пътна мрежа в страната е сравнително слабо развита 7,9 м/х a, при 45- 50 м/ха в Австрия. Необходими са значителни инвестиции за изграждане и поддръжка на подходяща пътна инфраструктура в горските територии, която да гарантира не само опазването на горите, но да бъде и задължително условие за разширяване практиките за модерен, безопасен и механизиран дърводобив.
Дърводобивът у нас се смята за „най слабото звено във веригата“, защото липсва работна ръка и механизация. Нужно е в спешен порядък да се търсят възможности за модернизацията и механизацията чрез подходящи финансови стимули по механизмите на различните фондове и програми на ЕС.
Необходима е Национална горска инвентаризация по хармонизирани с ЕС методи, която да даде точна информация за ресурса на гори и дървесина на страната. Според някои експерти годишния прираст от 14 млн. куб м е значително занижен. Не е изключено запасите в горите да са също подценени с около 10% и да надхвълят 800 млн куб. м.
Хомогенността на нашите гори (голяма част от тях са издънкови, култури или средновъзрастни букови насаждения) се възприема като проблем от лесовъдите. За да се промени структурата е нужна намеса от страна на лесовъдите и активна работа.
Застаряването на горите и липсата на отгледни сечи увеличава мащабните нарушения в тях и е предпоставка за заболявания, пожари, ветровали и т.н. Смята се, че увеличаването на устойчивостта на насажденията, повлияни от човешка дейност, е възможно само чрез лесовъдски намеси. Така се губят хиляди кубици дървесина и се забавя растежа на горите в тези зони.
Многофункционалното горско стопанство изисква средства, което означава, че там където дърводобивът е много сложен за реализация, но е необходим за поддържане и подобряване на състоянието на насажденията, трябва да има стимули, вкл. субсидии за прилагане на най-сложни и трудни икономически лесовъдски системи.
Пожарната безопасност в горите се подценява. Годишно у нас пожарите обхващат около 10 000 ха, което е сравнимо с окончателните фази на възобновителните сеч. Пожарите са едно от най-страшните бедствия – по този начин се унищожават стотици хиляди животински и растителни видове, биоразнообразие. Адекватната превенция включва изграждане на инфраструктира и своевременно извеждане на планираните лесовъдски мероприятия.
Причини за недостига на дървесина 2022 г.
Според последните справки на ИАГ количеството добита дървесина са недостатъчни. Спрямо 2018 г., когато са изпълнени разчетите, тази година имаме изоставане с добива на дървесина от над 683 000 плътни куб. метра ( в т. ч. от държавните горски територии изоставането е с 392 хил. плътни м3).
България към момента е с недостатъчен дърводобивен капацитет – основно поради липса дългосрочни договори, водещи до липса на механизация и липса на работна ръка.
Наложени са изкуствени ограничения върху добива на дървесина извън нормативната уредба – Заповед 49-398/16.09.2021г на служебния министър на земеделието Хр. Бозуков, за която учените, държавните експерти и бизнесът считат, че е доказано необоснована и не е в интерес на стопанисването на горите.
Предложения за справяне с проблемите
От Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост вече втора година поставят открито проблемите, свързани със стопанисването на горите. Ето и някои от предложенията, които биха могли да бъдат полезни за сектора.
Отпадане на всички ограничения за добив, наложени извън нормативната уредба и без да се основават на лесовъдската наука и практика, с цел гарантиране устойчивото управление горите, в т.ч. отмяна на Заповед 49 398/16.09.2021 г.
Достигане до европейските практики съотношение ползване/прираст средно за Европа 75 %. За сравнение в по-развитите държави достига и до 90% , при 50 % за България.
Минимални промени в нормативната уредба с цел изсветляване на сектора и по-широката употреба на механизация в дърводобива промени в Наредбата за сечите и в Наредбата за възлагане на дейности и продажба на дървесина.
Въвеждане на категоризация на сечищата, дърводобивните и дървопреработвателните дружества.
Промяна в начина на планиране на лесовъдските намеси в посока състоянието на гората след тях.
Изграждане на инфраструктура в горите, гарантираща противопожарната безопасност и механизирания дърводобив.
Разработване и прилагане в кратки срокове на Програма за създаване на горски култури за интензивно производство на дървесина, както и рекултивационни залесявания от подходящи дървесни видове с промишлена употреба.
Активна работа от страна на всички заинтересовани по устойчивото управление на горите, поставянето под строга защита на горите във фаза на старост.
Прекратяване на незаконните и нерегламентираните дейности в горите, от които членовете на БКДМП са потърпевши.
