В днешната си среща за представяне на Стратегическия план за развитие на земеделието в периода 2023-2027 г. пред земеделски производители от Бургаско министърът на земеделието Явор Гечев призна, че в „новия план самите ние вече откриваме недостиг на информация и неправилни неща, затова срещи като днешната са полезни, за да има обратна връзка”. До момента никой в страната не е изпълнявал ангажименти като тези, записани в новия план, затова и в първите две години от неговото прилагане ще има възможност документът да се променя. Освен проведените до момента консултативни съвети по животновъдство и за плодове и зеленчуци, администрацията е планирала още разговори с бранша, така че фермерите да успеят да получат европейската подкрепа, която им е нужна за модерно и конкурентоспособно земеделие.
„Планът съдържа всичко, което ще се изпълнява в земеделието следващите 5 години, той е по-различен, по-сложен и по-зелен. В него са и директните плащания, и инвестиционните мерки, и европейските цели, които трябва да постигнем“, коментира агроминистърът. Заложените интервенции са около 98, определени са и параметрите на Първия стълб, по който предвиденият бюджет е 1,6 млрд. лева на година. От него 3% се насочват за млади земеделски стопани. 10% са заложени за т.нар. преразпределителни плащания за малките производители.
Цели 25 на сто от средствата трябва да се усвоят по екосхемите. В тази връзка Гечев уточни, че фермерите ще трябва да изпълняват тези ангажименти, за да имат допълнителна доходност. Ако тези средства не бъдат усвоени, ще бъдат загубени, защото не могат да бъдат пренасочвани към други дейности. Самите схеми са така насочени, че да изпълняват пряко приоритети, свързани с целите на зелената сделка. „Има дейности, които са пряко насочени към намаляване на пестицидите, намаляване на торенето, преминаване към 10% на ландшафта инфраструктура, т.е. незасети земи, които са само за природните дадености за птиците, за заместването на изкуствените торове с органични, което ще е много труден преход“, посочи Явор Гечев.
Министърът припомни, че до момента земеделците са получавали една цялостна ставка, докато в новия план 1/3 от нея ще зависи от екологични дейности, които фермерите трябва задължително да изпълнят. 15% от бюджета на Първи стълб ще бъдат насочени за обвързана подкрепа, от които 60% е за сектор „Животновъдство“ и 40% за „Растениевъдство“. 2% от тях са за протеинови култури.
Секторните интервенции, за които ще бъдат заделени около 1,5% от общия бюджет на директните плащания, пък са направени както са поискани от самия бранш. „Един от акцентите, който ще искаме за следващия период, е по-правилното коопериране, за да може да е по-конкурентно българското земеделие“, уточни още Гечев. Нов момент в Стратегимеския план е въвеждането на „социалната условност“ и интервенциите за управление на риска.
Агроминистърът обясни, че има и отделно перо насочено към биоземеделието. „Заложени са различни парични стимули по отношение на биологичната продукция, така и редица екологични мерки, които ще доведат до увеличаване на биологично производство. Т.е. ще стимулираме прехода към биологично производство и екологично чиста продукция“, съобщи Явор Гечев. И уточни, че това трябва да доведе до разгръщане на сектора, защото в България биологичното производство не е много спрямо равнищата в Европа.
Земеделският министър пое ангажимент именно в Бургас да бъде направено първото официално представяне на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури /2021-2027г./ Тя е готова и изпратена за разглеждане в ЕК, като основното е, че тя е по-целенасочена и пазарно ориентирана в сравнение с предишната. Министърът увери, че в региона ще бъде направена и държавна борса. „По този начин ще се осигурява бърз достъп до пазарите по Южното Черноморие и развитието на подобен вид тържища е стратегия на държавата“, обясни министър Гечев. И уточни, че заедно с кмета на Бургас Димитър Николов ще се търси най-подходящото място и парцели в държавни земи за изграждането й.
На въпрос на лозари, пострадали от ураганния вятър през септември т.г., министърът обясни, че подпомагането от Министерството на земеделието може да е само за пропадналите площи. „Лозарите трябва да знаят, че друга помощ, например за повредени конструкции, се отпуска през междуведомствената комисия“, обясни Явор Гечев. И уточни, че плащанията от страна на ведомството ще бъдат извършени бързо, но процедурата на комисиите е по-бавна.
