Левурдата - чесън за аристократи

25-04-2006 г. Левурдата (мечи лук, див чесън, черемуш, горски чесън) расте из сенчестите планински гори почти в цялата страна до 1200 м надморска височина. Многогодишно тревисто растение с луковица. Стъблото е високо 20-40 см, тристенно, само с два листа, по-къси от стеблото, елептично ланцетни с дълга дръжка. Съцветието е изправен сенник. Цветовете са със звездовиден околоцветник. Плодът е кълбовидно тристенна кутийка с по едно семе в гнездо. Семената са черни, почти сферични. Периодът за бране на левурдата започва от средата на април до края на май преди цъфтежа, когато листата са добре развити и нежни. В тази период растението може да се използва и за приготвяне на апетитна салата. Препоръчително е брането да се извършва в сухо време, по възможност слънчево, след вдигане на росата (когато билката се използва като дрога). Листата се берат без листните дръжки, подреждат се на снопчета по 25-30 листа и така се нареждат в кошници, касети и др. и се отнасят бързо за преработка. Трябва да се има предвид, че овлажнени листа след престояване започват да жълтеят, загниват и стават негодни за употреба. Не се допуска тъпчене и мачкане на листата, защото при изсушаване почерняват и губят лечебните си качества. Изсушаването най-добре се постига в сушилня при температура 70 градуса и силна вентилация при скорост на въздуха 0,6-0,7 метра в секунда. Листата се разстилат лист до лист, като се внимава да не са слепени. След изваждане от сушилнята листата са с ниска влага и лесно се трошат. Затова се оставят едно денонощие на открито за поемане на нормална влажност. Съгласно БДС 1550-85 на повече от 12% влага, натрошени части до 3%, жълти и почернели листа до 5%; примеси от други растения до 3; минерални примеси до 0,5%. Така заготвена, дрогата се опакова в книжни торби с легализирано тегло. По отношение на химическия състав листата и луковицата на левурдата съдържат следните вещества: аланин, който под действието на специфичен ензим се превръща в алицин. На него се дължи характерната миризма на чесън. В листата се съдържа още етерично масло с главни съставки серни съединения, пептиди, фитостероли, стероидни сапонини, витамин В1, В2 и С, никотинова киселина, йод, а в луковицата има вещества със силно бактерицидни свойства. Затова билката има фитонцидно (бактерицидно и бактериостатично) действие. Оказва благоприятно влияние при заболяване на сърдечносъдовата, храносмилателната и дихателната система. Използва се като средство за намаляване на артериалното налягане и нивото на холестерина в кръвта, за подобряване на апетита, чрез стимулиране отделянето на стомашен и жлъчен сок, при катари на дихателните пътища, ангина, коклюш, профилактика при инфекциозни заболявания, причинени от стрептококи, стафилококи, тифни бактерии, холерния вибрион, вируса на грипа, като противоглистно средство (при оксиури) и външно. Счукани свежи луковици от левурдата се използват външно във вид на паста за налагане на рани и натъртвания, струпеи и пиреи.