В края на октомври Европейската комисия одобри още три стратегически планове по Общата селскостопанска политика (ОСП) до 2027 година - на Хърватия, Словения и Швеция. Тяхното прилагане трябва да започне на 1 януари 2023 г., както на досега приетите, съобщиха от пресцентъра на ЕК. Припомняме, че бюджетът за подпомагане на аграрните сектори в 27-те държави-членки. на ЕС за периода 2023-27 г. е 270 милиарда евро.
При разработването на своя стратегически план всяка от трите държави е избрала от широк набор от интервенции на ниво ЕС, като ги приспособи към своите специфични нужди и местни условия. Бюджетът за Хърватия, Словения и Швеция е приблизително 9 милиарда евро, от които 2,7 милиарда евро са предназначени за екологични и климатични цели и екосхеми, и 227 милиона евро - за млади фермери.
И трите плана имат силно екологично измерение. Словения и Швеция са отделили почти 60% от бюджета си за развитие на селските райони за цели, свързани с околната среда и климата. Планът на Словения ще подкрепи сериозно и производството на възобновяема енергия от селското стопанство, позволявайки на фермерите да инвестират в биогаз, биометан и геотермални кладенци за собствените си нужди. Хърватският план реши да се справи със селскостопанските емисии, които произтичат главно от управлението на почвата и оборския тор, докато шведският план поставя силен акцент върху улавянето на въглерод, биоразнообразието и ценните пасища, както и увеличаването на знанията за устойчивото производство.
Българският план беше внесен в ЕК на 30 октомври
Благодарение на финансирането от ОСП органичното земеделие ще бъде подпомогнато, за да обхване съответно 17%, 14% и 12% от земеделската земя в Словения, Швеция и Хърватия. Съгласно реформираната политика финансирането ще бъде по-справедливо разпределено между стопанствата, като ще се наблегне на малките и средни семейни стопанства, както и на младите фермери. Освен това фермерите ще бъдат подпомогнати да възприемат нови иновации, от прецизно земеделие до агроекологични производствени методи. Като подкрепя конкретни действия в тези и други области, новата ОСП може да бъде крайъгълният камък за продоволствената сигурност и земеделските общности в Европейския съюз.
В Хърватия по-справедливо преразпределение на подкрепата ще бъде постигнато чрез преразпределяне на 20% от пакета за директни плащания на ОСП на малки и средни земеделски стопани за техните първи 30 хектара земеделска земя. За да се насърчат младите хора да предприемат селскостопански дейности, ще бъдат дадени конкретни стимули на повече от хиляда хърватски фермери на възраст под 40 години, за да им се помогне да създадат своите земеделски стопанства и да понесат първоначалните разходи за своите инвестиции. Фондовете за развитие на селските райони ще подкрепят създаването на 14 000 работни места в селските райони, както и няколко инфраструктурни инвестиции, като вода, местни пътища и детски градини.
Преразпределителното плащане ще се прилага и в Словения, за да се прехвърли част от бюджета от по-големите към по-малките земеделски стопанства. Като допълнение към директните плащания 98 милиона евро ще бъдат използвани за подкрепа на около 25 000 фермери в сектори, които в момента са изправени пред затруднения, а именно - екстензивно животновъдство и протеинови култури за фураж и храна. Около 800 словенски пчелари също ще получат специфична помощ за поддържане или преминаване към биологично пчеларство. Фондовете за развитие на селските райони ще подкрепят дребномащабни инвестиции с висока добавена стойност в селските райони, като например създаване на местни пазари и обновяване на съоръжения за продажба на местна продукция.
Швеция ще отпусне 806 милиона евро за фермерите, за да продължат с устойчивите селскостопански практики в райони, където условията за земеделие са трудни - като планини, горски райони или северни райони. Младите фермери в Швеция ще могат да кандидатстват за помощи за стартиране и да получат допълнителна подкрепа за доходите, която да им помогне в първите години след стартиране на техния земеделски бизнес. Благодарение на специфичното обучение се очаква около 30 000 души да придобият нови умения, свързани с ефективността, свързана с околната среда или климата, като например намаляване на рисковете за здравето на потребителите на продукти за растителна защита, подобряване на енергийната ефективност и производство или използване на възобновяема енергия.
