На 25 и 26 октомври в курорта Боровец се провежда IX-та Международна научна конференция „Аграрната икономика – в подкрепа на земеделието“, организирана от Института по аграрна икономика към ССА, в партньорство с Европейската научна мрежа за развитие на селските райони (ERDN). Темата на форума е „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“ и се провежда онлайн и присъствено.
При откриването на конференцията приветствия отправиха заместник министърът на земеделието Георги Събев, Алисия Ернандес, съветник по земеделие в Посолството на САЩ и Десислава Тальокова, изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“. От името на Мартин Банов, председател на Селскостопанска академия, поздравление отправи и проф.д-р Виолета Божанова, зам.председател на ССА.
При откриването на конференцията доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ изрази убеденост, че форуми като този винаги са в полза на обществото, защото научните анализи подпомагат управленците при вземане на по-добри решения за сектора.
Конференцията включва 26 доклада, от които 11 са на представители от различни държави. Днес, постерната сесия ще бъдат презентирани и основни проекти, по които работи самият институт.
Джулиан Бинфилд от Университета в Мисури направи прогноза за световните селскостопански пазари. Подчертавайки, че конфликтът в Украйна доведе до голяма несигурност на селскостопанските пазари, той припомни, че цените започнаха да се покачват още преди руската инвазия. Развитието на пазарите и макрорамката ще влиаят на политиката в земеделието и тя ще се наложи да изработва нови модели. Лекторът направи преглед на цените на пшеницата и царевицата и другите маслодайни култури и сектори в земеделието и обобщи как лихвите и цените се покачват в целия свят, а инфлацията е реална опасност. Според него се очаква тъкмо 2022 г. да бъде пикова за растежа на цените, след което прогнозите и надеждите се събират във вероятно успокояване, най-вече по отношение на цените на енергоносителите.
Мариус Хамулчук представи екипната работа на Варшавския институт по природни науки с презентацията „Въздействие на войната в Украйна върху цените на зърното“. Лекторът подчерта, че резултатите от проведеното изследване показват доста диверсифициран и краткосрочен ръст на цените след избухването на войната. Всъщност ценовият отговор, според представените изводи, зависи от позицията на отделните региони спрямо мястото на конфликта. По-широките последици също ще зависят от растоянието и от размера на търговските връзки с Русия и Украйна. Прогнозата е за предстоящо покачване на разликите между цените на зърното в Украйна и света. Изводите са, че засега войната има преди всичко психологически ефект върху цените.
Обзор на българското земеделие и прогнози в земеделските отрасли представиха доц.д-р Божидар Иванов /ИАИ/ и гл.ас.Даниела Димитрова/ CAPA /. Според експертите субсидиите подкрепят доходите, но в много по-малка степен допринасят за развитие на производителността в земеделските структури и сектори. Очертана бе сериозна диспропорция и силна зависимост на сектора плодове и зеленчуци от вноса, което води до сериозни загуби на традиционни продукти за българската трапеза. Критичен остава въпросът за производителността и добавената стойност в млечното производство.
По глобални теми за пазари, цени и производства се съзредоточи дискусията след презентация на румънските гости. Темата бе представена от Ион Сертан, Букурещ, USAMV. Той анализира състоянието на производството на зърнени храни в Европа и света, повлияни от войната в Украйна, високата инфлация и размера на икономическата криза. Лекторът отбеляза, че има разместване в позициите на страните, произвеждащи царевица, като страните от ЕС дори не се подреждат сред първите пет в класацията. Румъния все още остава първата държава производител на царевица, следвана от Литва. Много голямо е отражението върху производството на оранжерийна продукция в Холандия, където голяма част от оранжериите се затварят или приминават към вертикално производство.
Наталия Шукадарова от Аграрния университет Пловдив изследва възможното въздействие на Зелената сделка върху устойчивостта на българския зърнопроизводителен сектор. Тя обобощи няколко анализа, които се срещат в изводите за намаляване на зърнените и маслодайни култури, намаляване доходите на земеделските производители и отрицателен ефект върху Европейската търговия. Интригуващ за конференцията подход в анкетните проучвания представи Моника Караджова от Земеделския институт, Кюстендил. Тя обобщи резултатите на проучване „Нагласи за екологични практики от фермите в контекста на новата ОСП /2023-2027/“, според които водещ мотив за земеделските практики са субсидиите, а земеделските служби имат най-силно влияние при вземането на решения от производителите. Съавтори са ас.д-р Михаела Михайлова /ИАИ/ и гл.ас.д-р Даниела Цвяткова /ИАИ/.
Презентацията на ас. Веселин Кръстев/ИАИ/за измерване на устойчивостта на фермите на пазара на ЕС и създаването на съставен индекс за измерването и, също бе представена в първия ден на конференцията. В нея ученият търси по-широка дефиниция на устойчивостта, според която селскосто стопанство да съчетава екологичност, с икономическа ефективност и социална отговорност. Той изследва връзката между икономическия размер на фермите и промените в тяхната устойчивост и допуска вероятността за по-големи екологични щети при поддържане главно на икономическата ефективност.
Конференцията включва авторитетно научно участие от САЩ, Университета в Мисури, Изследователския институт по икономика на селското стопанство – Унгария, Университета „Св. св. Кирил и Методий“ – Скопие, участия от Румъния, Украйна, Полша, от Асоциацията за географски и икономически изследвания в селските райони, Италия, Китай и др. От България участват учени от УНСС, Нов български университет, Аграрния Университет Пловдив, Икономическия университет – Варна, институти на ССА като Института по земеделие-Кюстендил и други. Сред темите са „Специализация на производството – фактори за повишаване добавената стойност в земеделските стопанства“/проф.д.ик.н. Юлия Дойчинова,УНСС/, Преглед на българското земеделие и прогнози в селскостопанските индустрии/доц.д-р Божидар Иванов – ИАИ и CAPA / и др.
