Експертите по кредитно застраховане от „Кофас” публикуваха икономическия си барометрър за третата четвърт на 2022 г., както и прогнозата си до края на годината. В анализа се очертават мрачни перспективи за развитието на икономиките, предизвикани от последиците от войната в Украйна, агресивното затягане на паричната политика в световен мащаб и постоянната инфлация.
В краткосрочен план е установен режим на стагфлация, при който почти липсва растеж, а цените нарастват бързо. Междувременно перспективите за глобална рецесия стават все по-реални. Анализът посочва понижения на 49 секторни оценки, които са чувствителни към икономическия цикъл. Сред тях са строителството, металургията, дървесината и химическата промишленост в различни географски региони.
Предвид споменатите глобални тенденции от Кофас преразгледаха прогнозите си за световния растеж за следващата година, очаквайки той да бъде под 2%, както беше през 2001 г., 2008 г., 2009 г., и 2020 г. Макар че прогнозите бяха начертани в посока спад за всички региони по света, Европа е тази, чиито перспективи се влошиха най-много. Енергийната криза се задълбочава и Стария континент се подготвя за нови мерки. Независимо дали става дума за „доброволно“ ограничаване на потреблението (преустановяване на дейности, който са нерентабилни поради разходите енергия) или за налагане на норми отстрана на правителствата, това със сигурност ще доведе до намаляване на производството и спад на БВП.
„В България ситуацията е още по-нестабилна предвид политическите и социални рискове, които наблюдаваме вече месеци наред. Ние в Кофас не оценяваме начина на реализиране на определени политики, но наблюдаваме и анализираме резултатите от тях. На база на това мога да кажа, че енергийната несигурност в страната определено ще повлияе негативно върху бизнеса в следващите месеци, а ефектите ще се усетят дори и през 2023 г.“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.
През последните няколко месеца се наблюдава трайно висока и все по-широко разпространена инфлация в развитите и нововъзникващи икономики. В тази обстановка централните банки продължават да бъдат решително агресивни и повечето от тях се върнаха към невиждани през последното десетилетие нива на основните лихвени проценти. Например това лято Федералният резерв повиши основния си лихвен процент три пъти подред със 75 базисни пункта. Тази агресивност води до засилено затягане на паричната политика в други страни (особено в тези с възникващи пазари) с цел да се спре обезценяването на валутите им спрямо щатския долар. Подобно затягане на паричните и финансовите условия, ако продължи със сегашните темпове, ще застраши глобалния растеж и финансовата стабилност, прогнозират икономистите.
Наред с това се помрачават и перспективите пред световния строителен сектор. Цените на индустриалните метали и дървесината спадат постоянно през последните месеци, като отчитат спад съответно с 20% и 60% от началото на годината, което предизвика експертите от Кофас да понижат рейтинга на тези сектори в няколко географски области.
Макар че централните банки са решени да се борят с инфлацията със всички възможни механизми, много от тях са изправени пред конфликт на цели с фискалната политика на своята страна/регион. Националните правителства, борейки се срещу свиването на активността, действително увеличиха броя на мерките за подкрепа на покупателната способност на домакинствата и на паричните потоци на предприятията. Резултатът ще бъде потенциално голям риск за публичните финанси: увеличаване на публичния дефицит и рязко нарастване на разходите за финансиране.
