Трябва да мислим единно, по европейски, защото кризата изменя света, а като че ли ние не се изменяме толкова бързо, колкото се налага да го правим, заяви министърът на земеделието Явор Гечев на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словашка република) и България, Хърватия, Румъния и Словения в словашкия град Пезинок, цитиран от дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ в оглавяваното от него ведомство. „Трябва да има общ подход на Европейската комисия, защото всяка от нашите държави трудно ще се справи с логистичните проблеми и с напрежението, специално при българските земеделски производители“, убеден е Гечев по отношение на пазара на зърнени култури и високите цени на енергоносителите.
Той смята, че е необходимо да се ограничи нелоялната конкуренция между земеделските производители, като посочи, че селскостопанските пазари и като цяло икономиките на страните-членки на ЕС са изправени пред сериозни сътресения в последните години – пандемията Covid-19 и нейният ефект, както и ситуацията в Украйна. Министърът припомни, че в момента у нас се произвежда пшеница в много големи количества, спазват се всички европейски изисквания по отношение на екологичните параметри, включително ползването само на разрешени препарати. „България е страна, която е изключителен приятел на Украйна, но стоките, които влизат оттам, не са произведени по същия стандарт и дебалансират сериозно вътрешния пазар в страните, които са близко до границата ѝ. Получава се така, че ние, изпълнявайки регламентираните стандарти, се лишаваме от много от препаратите, с които можем да повишим добивите си. Създава се нелоялна конкуренция на производителите ни“, изтъкна българският министър.
Според него този подход трябва малко да се пообмисли, защото той не е изпълним в параметрите, които са предварително заложени. „Мисля, че трябва да има единна позиция по темата на държавите от Вишеградската група, така че да има възможност ЕК да разгледа и приеме нашите аргументи“, предложи той. „Променени са логистичните коридори, огромни количества от обемни продукти трябва да минат през други коридори и на практика нещото, което различава страните, които седим около тази маса, е, че ние сме много близо до военния конфликт. От тази гледна точка влиянието върху нашите икономики е малко по-различно, отколкото при държавите от Централна и Западна Европа. Цените на енергийните източници са много високи, държавите компенсираме, доколкото можем, от собствените си бюджети, но това категорично трябва да се каже, че не стига да навакса загубите на земеделските производители. От една страна имаме над 30% увеличение на крайните продукти, което изменя търсенето от страна на потребителите на вътрешните пазари, от друга страна се променя целият пазар“, подчерта Гечев. Той отбеляза, че има сериозно напрежение сред българските земеделски производители, като засега държавата съумява да води правилна политика, изразявайки подкрепата към Украйна, но ЕК трябва да се намеси своевременно за решаване на проблема.
Министрите на земеделието от Вишеградскта група подписаха съвместна декларация относно въглеродното земеделие – възможности и предизвикателства за държавите-членки, свързани с настоящите инициативи на ниво Европейски съюз. С нея те подкрепят амбицията на ЕК да представи законодателни предложения през тази година относно регулаторната рамка за сертифициране на поглъщанията на въглероден диоксид от атмосферата. По този начин ще се разшири земеделието с ниски въглеродни емисии като нов доброволен бизнесмодел, фокусиран върху околната среда и способен да осигури допълнителен източник на доходи за фермерите.
Според участниците в срещата моделът на земеделие с ниски въглеродни емисии не трябва да причинява „непропорционални административни тежести“, нито да санкционира фермери. Селскостопанските министри призовават ЕК да проучи други алтернативни източници на финансиране и съфинансиране на нисковъглеродно земеделие в допълнение към Общата селскостопанска политика като европейския пазар на въглерод.
