Лошо им се пише на българските зърнопроизводителите след вчерашното заседание на министрите на земеделието на ЕС, където единодушно беше решено, че „Европейската комисия наблюдава постоянно ситуацията на пазарите в Общността и към момента няма данни за негативни ефекти върху европейските фермери, породени от преминаването на зърно от Украйна през „коридорите за солидарност“. Това съобщи еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски на пресконференция вчера, организирана веднага след заседанието на министрите, чиято основна тема бяха протестите на земеделци от Източна Европа.
Припомняме, че преди десетина дни производиителите организираха мирни демонстрации с настояване да бъде наложен фитосанитарен контрол върху безмитния внос от Украйна, който е по-евтин от европейския и прави дъмпинг на пазара на основните зърнени култури в България и останалите страни, през които товарите преминават. Транспортните коридори за свободен износ на зърно от воюващия регион бяха договорени през лятото, но поради недостатъчен вътрешен контрол в някои държави вместо към останалите държави в ЕС и към третите страни голяма част от украинската продукция остана в близките до Украйна държави като Румъния и България.
В тази връзка журналисти зададоха на еврокомисаря въпрос как ще бъде преодолян нелегалният внос на зърно от Украйна, за които фермерите в България и Румъния алармираха по време на протестите преди десетина дни. Ето и неговият отговор: „Данните, с които разполагаме, не потвърждават сигналите за това, че вносът на зърно от Украйна причинява проблеми за пазарите и европейските фермери. Не виждаме трудности при продажбата на зърно от европейските фермери, нито пък сриване на цените поради внос на зърно от Украйна. Имаме данни, че досега от Украйна до Европейския съюз са достигнали общо 4,5 млн.т зърно”.
Като съобщи, че е провел разговори с министрите на България и Румъния, еврокомисарят посочи, че ситуацията в двете държави е „специфична”. „Проблемът в България например е, че огромна част от вноса на слънчоглед, предназначен за износ от Украйна за трети страни, остава на местния пазар. А това представлява половината от украинския износ на слънчоглед за ЕС. Мисля, че въпросът ескалира в тази кризисна ситуация, затова предстоят нови разговори, за да съберем още информация по въпроса”. По всичко изглежда, че тя трябва да бъде осигурена от сегашния екип на Министерството на земеделието.
Какво поиска земеделският министър на Украйна
На вчерашното заседание министърът на земеделието на Украйна Микола Солски е поискал от министрите допълнителна помощ, която вероятно ще бъде предоставена на воюващата държава, тъй като експортът дава глътка въздух за украинците и за останалия свят, нуждаещ се от зърно. Според отчета на Солски досега изнесените количества селскостопански култури от Украйна са 4,5 млн.т зърно, от които 3 милиона са преминали през европейските „коридори на солидарност“, а 1,5 млн.т - по море, по силата на споразуменията от Истанбул. „През септември количествата зърно, преминаващи през ЕС от Украйна, ще бъдат увеличени с 5% до 10%, а износът по море ще нарасне с 60%. Това е голям потенциал, но все още никой не знае какво точно ще се случи с морските пътища. Това е най-голямата опасност и именно тази несигурност обуславя необходимостта от развитието на „коридорите на солидарност“, е посочил още земеделският министър на Украйна. В тази връзка украинският министър е призовал Европейския съюз да направи сега действащите спешни пътища за износ на зърно през съюза постоянни, с инвестиции в най-малко 5 гранични терминала, а също така и тръбопровод, по който да тече слънчогледово масло. Очевидно, че при тази ситуация страната ни трябва да предприеме строги мерки при контрола на тези коридори, така че този внос да не засяга родните производители като досега.
Очаквахме от Министерството на земеделието да дадат повече информация за разговора между Януш Войчеховски и министър Явор Гечев. Вярно е, че проблемът с недостатъчно сериозния контрол при осигуряване на транспортните коридори се появи по време на последния редовен кабинет. Но негативният ефект сега ще бъде понесен от всички фермери, затова и сегашният екип би трябвало да работи здраво в защита на производителите.
Ето и част от изказването на Явор Гечев пред Съвета на министрите, проведен на 26 септември:„Очакваме Европейската комисия да обърне специално внимание на ситуацията на пазара на маслодайни култури и да приложи всички възможни инструменти, включително извънредни мерки, съгласно чл. 219 от Регламент (ЕС) 1308/2013 с цел смекчаване на въздействието върху производителите от Европейския съюз. България подкрепя Украйна в тези трудни времена, но има смущения на пазара на слънчоглед, които будят безпокойство. Затова считаме, че са необходими инструменти за бързо въздействие по отношение на възникналия пазарен дисбаланс, за да бъдат предотвратени по-сериозни икономически сътресения с дълготраен ефект върху пазара на слънчоглед, намаляване на конкурентоспособността на производителите, както и на жизнеспособността на стопанствата в сектора“.
По отношение на изпълнението на Плана за действие „Коридори за солидарността“ между ЕС и Украйна България се е ангажирала да положи максимални усилия за осъществяване на превозите на зърно за трети страни по транспортните маршрути и по всяко направление от железопътната мрежа и пристанищата си, с наличния технологичен капацитет.
В рамките на заседанието е поставена и темата за устойчивата употреба на продукти за растителна защита. Гечев е подкрепил призива на Полша ЕК да представи допълнителна и подобрена оценка на въздействие, която по изчерпателен и адекватен начин разглежда влиянието на предложения проект на регламент върху продоволствената сигурност на ЕС. „Липсата на оценка на социално-икономическото въздействие на много от аспектите, свързани с намаляването на употребата на продуктите за растителна защита, в контекста на последиците от войната в Украйна, за производството на основните храни в ЕС и в глобален мащаб, буди притеснения“, добави аграрният министър.
Европейските министри дискутираха и Директивата за емисиите от промишлеността по време на заседанието. „Намаляването на прага, над който инсталациите за отглеждане на свине и домашни птици се включват в приложното поле на Директива 2010/75/ЕС, както и добавянето на инсталациите за отглеждане на едър рогат добитък, ще окаже въздействие върху голям брой животновъдни стопанства, като ще създаде значителна финансова тежест“, посочи министър Гечев. По думите му на практика се обхващат голям брой семейни ферми в селските райони, които не разполагат с възможностите на индустриалното животновъдство и са заплашени от прекратяване на дейността. А това би довело до сериозни социални, икономически и финансови последствия, с пряко въздействие и върху продоволствената осигуреност на населението.
Земеделският министър добави, че увеличаването на натоварването върху компетентните органи ще доведе до допълнително забавяне при издаването на разрешителните, ще влоши инвестиционната среда и ще забави прехода на ЕС към чиста, кръгова и неутрална по отношение на климата икономика.
Екип на Синор.бг
