Пчеларство, медоносна база и медов баланс

20-04-2006 г. Младен ПЕТРОВ За да контролира правилно развитието на пчелните си семейства и да ги подготвя най-добре за усвояване на една или друга паша в района на пчелина, пчеларят трябва да познава наличната медоносна растителност, която пчелите ще използват, както и всички фактори, от които се влияе периодът на цъфтеж на отделните медоноси и условията, осигуряващи или не най-добро нектароотделяне. Нужна ни е не само грамотност, но и желание, а защо не и упоритост, за провеждане на фенологични наблюдения и възможности за съставяне на т.нар. медов баланс. Само при тези условия ние ще бъдем в състояние да прогнозираме приблизителните резултати от пчеларската ни дейност. Също така, не трябва да забравяме, че световният опит ни е научил, че при такива сметки е необходимо да се знае, че пчелите може да използват само около 50% от общото количество наличен нектар в границите на полезния полет на пчелите (до 3 км от пчелина), понеже част от него се консумира от други насекоми. Често случващото се неблагоприятно време също пречи на пчелите да съберат всичкия нектар. Трябва да се вземе под внимание, че едно пчелно семейство само за нуждите си през годината изразходва средно от 70 до 90 кг мед, така че от всичко друго, медодобивът ще бъде свързан не само с нектаропродуктивността на съответния район, но и с наситеността му с пчелни семейства и други дивоживущи консуматори на този нектар. И ако трябва последователно да разгледаме веригата, от което зависи крайния резултат би трябвало да започнем с: Готовност на пчелните семейства за пълноценно усвояване на нектара В случая не е важно само пчелните семейства да бъдат добре развити със запълнени с пчели междурамия и достатъчно хранителни запаси в гнездото. От значение е количеството на пилото, неговата възраст и възрастта на популацията от пчели. Колкото е по-голямо съотношението на пчелите работнички извън кошера спрямо вътрегнездовите пчели, толкова повече нектар и цветен прашец ще бъдат оползотворени. През периода на добро нектароотделяне пчелите не трябва да бъдат ангажирани с отглеждането на пило, особено когато след значителната кратковременна паша следва период от слаба такава. Трябва да се работи със семействата така, че при всяка значителна паша през годината пчелите работнички извън кошера - трябва да са много, а отглеждането на пило намалено, дори и когато се налага ограничаване на яйцеснасянето на майката. За да прави успешно това пчеларят трябва добре да познава и останалите звена от веригата като: Видове медоносна растителност и фенология на цъфтежа Медоносните растения може да се групират по различни признаци, като тревисти, храстови и дървесни. Те може да се групират и по това дали са културни растения или диворастящи. Възможно е да се групират и по цъфтежния им период: раннопролетни, пролетни, раннолетни, летни и т.н. до късноесенни. Други ги групират като зеленчукови, маслодайни, етерично маслени, фуражни, влакнодайни, лекарствени и т.н. По-важно е пчеларят да познава всички, които се срещат в района на пчелина с радиус 3 км от него. Той години наред трябва да наблюдава и отбелязва началото на цъфтежа, пълния цъфтеж, неговият край и краят на цъфтежа въобще. Резултатите от тези наблюдения трябва да се нанасят в тетрадка и след време да се използват като материал за съставяне на календар на цъфтежа на медоносните видове в района на пчеларстване. Фенологичните наблюдения трябва да се провеждат на подбрани участъци, които са типични за района и да не се отличават по нищо от околните площи. Желателно е наблюденията да се провеждат на едни и същи постоянни участъци, размерът на тези участъци да бъде по-голям, например от 5 до 10-12 дка. Да са отдалечени от пътища, постройки, водоеми, за да не се получат погрешни данни. При фенологичните наблюдения се определя началото на цъфтежа, пълния цъфтеж и неговия край. За началото на пълния цъфтеж се приема когато са цъфнали от 1/4 до 1/3 от всички цветове, а за край, когато са останали единични цъфтящи цветове. Тези наблюдения, както и знанията за нектаропродуктивността може да бъдат само ориентировъчни за крайния резултат, защото нектароотделянето зависи от много фактори: Фактори, влияещи върху отделянето на нектар При отделните видове медоносни растения нектароотделянето е заложено (детерминирано) генетично, но то зависи (в количествено отношение и от много други фактори, свързани с: n температурата на въздуха по време на цъфтежа. Тя има изключително важно значение още повече, че при различните видове нектароотделянето и максимумът му настъпват при различни температури. То може да започне при някои видове и при температура около 6-10OС, а при други над 18-20OС. Максимално отделяне на нектар обикновено се наблюдава между 18 и 29OС. По принцип отделянето на нектар се увеличава с увеличаване на температурата, но това е само до определени граници. Над 32OС нектароотделянето се затруднява или спира. n влажността на въздуха. С повишаване влажността на въздуха количеството на нектара се увеличава, но не и неговата захарност. Най-подходяща влажност за отделяне на нектар е при относителна влажност 60-80%. При сухо време количеството на захарите в нектара се увеличава за сметка на количеството нектар. Той може да се сгъсти до кристализация. Поройните дъждове измиват нектара от цветовете. Най-полезни са честите, но слаби превалявания при топло време. n слънчевото греене. Отделянето на нектар е тясно свързано с фотосинтезата, която пък е най-активна при слънчево време. При ясно, слънчево време, подходяща температура и влажност растенията отделят много по-голямо количество нектар, отколкото през облачни дни. При облачно и ветровито време отделянето на нектар намалява и може да спре. n почвата и нейната агротехника. Добрата и навреме извършена обработка на почвата, торенето, напояването, борбата срещу вредителите и болестите по растенията са гаранция за по-добро нектароотделяне. Влияние оказват и гъстотата на посева, както и добре подбрания сорт. Медов баланс Това означава предварително проучване колко пчелен мед може да се получи от района на пчелина, а ако е необходимо - от района на дадено населено място или по-голям регион, включително и в цялата страна. Реален медов баланс не може да се направи без вземане под внимание на всичко, казано досега. Дори и тогава медовият баланс винаги е приблизителен и само ориентировъчен поради посочените обективни причини. На практика в табличен вид се записват отделните растителни видове и площите, които те заемат. Изчислява се колко мед може да се получи от всеки медоносен вид. При смесените полски и горски медоносни насаждения се изчислява площта на тези насаждения в чист вид. Данните за медопродуктивността на видовете се вземат от литературата. Получените количества се събират и разделят на две, тъй като пчелите може да използват само 50% от тях. Общото количество (намалено вече с 50%) се разделя на броя на пчелните семейства в района и се установява колко мед може средно да събере едно пчелно семейство. После от това средно за едно семейство количество мед се приспадат 70-90 кг, които са необходими за неговите собствени нужди през годината. Полученият остатък е възможната стокова продукция. Само след като се направи медовия баланс може да се прецени какви ще бъдат резултатите от пчеларската ни дейност и нейната ефективност. В зависимост от целите, чрез изчисляване на медовия баланс по региони или за цялата страна, може да се правят и други оценки и изводи, като например такива за подобряване на пчелната паша, за оптималния брой пчелни семейства, които може да се отглеждат ефективно и пр.