Днес се навършват 114 години от обявяването на България за независима държава.
Тържествата започнаха със света литургия, отслужена от Великотърновския митрополит Григорий в църквата „Св. 40 мъченици“, където на 22 септември 1908 г. все още княз Фердинанд заедно с министрите от правителството на Александър Малинов прочита манифеста на независимостта. По традиция след края на службата владиката извърши водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации.
На крепостта “Царевец“ точно в 10,30 часа с военен ритуал бе издигнато националното знаме, а вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът Даниел Панов произнесоха празнични слова.
"На този ден преди 114 години български държавници, смели мъже, подписаха и обявиха българската независимост. Задаваме си въпроса достойни ли сме за тяхната памет днес", изтъкна Йотова. Тя посочи, че мястото за обявяването на българската независимост е избрано неслучайно, защото Велико Търново е столицата на българската духовност и държавност, от която да започне новото летоброене на третата българска държава, новата история – подчинена на националния идеал за свободна, независима и просперираща България.
Вицепремиерът призова да загърбим омразата и презрението. Най-важната задача е да няма страдащи хора, да няма безработни родители, да няма деца, които да не могат да отидат на училище, каза тя. Йотова призова да не позволяваме на личните пристрастия и конфликти да изсмукват цялата ни национална енергия, защото и днес имаме да решаваме важни дела за бъднините на собствената ни нация и държавата. "Голямата сила на нашите предци беше в това, че загърбиха политическите си пристрастия, когато имаше голямата цел. А целта е една – родината и България", припомни тя.
Пред паметника на Независимостта на пл. „Княз Александър I“ в столицата също имаше тържествено честване.
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. В манифеста се обявява, че България е независимо Българско царство и се призовава този акт да намери одобрението на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия, които разкъсват младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 година). Самият Фердинанд се самообявява за цар на българите, възстановявайки титлата на българските монарси от Първото и Второто българско царство. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо е спечелена Британската империя, която поставя условието да започнат преговори с Османската империя. Последната обаченастоява България да плаща голям данък. Министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия обаче не е готова военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта, а България пък се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години, на практика заплащайки своята независимост и поставяйки се за пръв път в истинска зависимост от Москва. Официалното признаване на независимоста на България от Турция става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни всяка от Великите сили признава България за царство и за независима държава.
С признаването на независимостта ни от Великите сили през пролетта на 1909 г. България се превръща в равноправен субект на международната политическа сцена и са ликвидирани и последните форми на подчинение спрямо Османската империя, включително плащането на ежегоден данък и съобразяване с режима на капитулациите, облагодетелстващ индустиално развите държави в икономическите им отношения с империята, които по този начин спъват развитието на българското стопанство. България поема самостоятелен път на развитие.
Денят на независимостта е обявен за официален празник от Народното събрание на 10 септември 1998 година, след като честването му е било забранено след 1944 г.
