По ирония на съдбата, броени часове преди пороят на 2 срещу 3 август да извади река Стряма от коритото й и да залее пет села по пътя й, от Института за управление на ресурсите съобщиха, че със закъснение от почти две години най-после е започната процедурата за изготвяне и приемане на Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) за новия регулаторен период 2022 – 2027 г. С други думи, макар и късно, но страната ни все пак ще започне да прилага изискванията, залегнали в европейската Рамкова директива за водите и Закона за водите.
Проблемът е, че това става с огромно закъснение и поради неподдържането на реките жителите на залетите преди два дни села загубиха голяма част от имотите и покъщината си. Тепърва ще се изчисляват загубите и на земеделските производители в Карловско (Богдан, Каравелово, Столетово, Московец) и Пловдивско (Трилистник).
В края на миналата седмица eсперти от Института за управление на ресурсите наблегнаха на изключителната важност, която плановете за речните басейни имат за „българската икономика и определящото им влияние върху цената на живота за всеки един български гражданин”, се посочва в прессъобщението от екоминистерството.
Към този момент плановете често са били обсъждани и приемани, без администрацията да осигури необходимата и достатъчна публичност на процедурите и без да се ангажират и вземат предвид становищата на българската индустрия и домакинствата.
В тази връзка от института обещават да бъдат „активен и конструктивен участник в този процес чрез наблюдение, експертни становища и предложения за решения, за да се подобри процесът на управление на българските водни ресурси. Целта е постигането на работещ баланс между икономическия и социалния интерес на обществото”.
Експертите по водни ресурси посочват също, че въпреки широко разпространената представа, че България притежава много вода, реалната ситуация е доста по-различна. Може да се допусне, че България би била заплашена от трудности и недостиг на вода за покриване на нуждите на българската икономика, както и на нуждите на населението, земеделието и промишлеността в случай, че в новите планове за управление на речните басейни не се постигне желаното развитие и надграждане на съдържанието на новата регулаторна рамка 2022 – 2027.
Наред с икономическата цена и административното безхаберие при обсъждането и приемането на тези планове ще бъде понесена и тежка социална цена. Като пример от института припомнят огромните поражения, нанесени от пороите в Пернишко, Бургаско, а съвсем наскоро в Своге. Добавяме Карловско и Пловдивско, където поради неподдържане на дигите и непочистването на дребната дървесна маса при сечта в горите край Стряма се получи огромният разлив към селата по горното течение на реката.
От института посочват и конкретните теми, по които ще се работи при подготовката на плановете за речните басейни.
1. Подобряване на надлъжната непрекъснатост на реките чрез картиране и създаване на регистър на напречните съоръжения (основно бентове) във водните обекти. Част от тези бентове нямат конкретно предназначение, повечето са с неизяснена собственост и трябва да бъдат премахнати, след като се извърши оценка на влиянието им върху екосистемите и състоянието на водите. Така ще се създадат условия за обособяване на рибни проходи. В тази връзка от института обръщат внимание на факта, че към момента липсва нормативна уредба за рибните проходи, която да определя изискванията за изграждане, поддръжката, мониторинг и контрол върху тях.
2. Подобряване на хидроморфологичното състояние на реките, за което е необходимо да бъде направена коректна оценка на ефекта от дейността на ВЕЦ върху екосистемите и екологичното състояние на водните обекти. В момента липсва всякаква информация за степента на изменение на натиска, включително от ВЕЦ в резултат на прилагане на мерки в рамките на действащите до момента планове. Прави впечатление, че администрацията борави с данни, актуални към 2016-2017 г., поради което липсва реална актуална оценка на проблемите, които се идентифицират с въздействието от дейността на ВЕЦ.
3. Подобряване на режима на оттока. В процес на разработка е Методология за оценка на екологичния отток, която трябва да бъде разработена в съответствие с Ръководство № 314 от Общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите (CIS). Институтът ще следи за спазването на европейските изисквания при разработването на методологията. Евентуално завишаване на количествата на минималния екологичен отток би довело до чувствително намаляване на произвежданото количество електроенергия, като част от ВЕЦ-вете ще се наложи да спират дейността си няколко месеца годишно. В тази връзка се очаква екоминистерството да проведе широк обществен дебат, в който да участват всички заинтересовани страни.
Ключово е избягването на дефицитите на плановете от предходните регулаторни периоди, когато бяха допуснати редица несъвършенства, които вместо растеж станаха повод за стагнация и многобройни съдебни дела. Обществото и бизнесът вече понасят щетите от безпрецедентно високите цени на електрическата енергия. В този случай оптимизирането на българската вода е най-достъпното и зелено решение за покриване на енергийните нужди на българската икономика и граждани, защото е единствения национален абсолютно независим енергиен източник.
Българските домакинства и бизнес е необходимо да изострят своето внимание, доколкото тези планове са определящи за националната политика по отношение на управлението на този жизненоважен ресурс, имащ пряко въздействие върху формирането на цената на живота. Стратегическото развитие на ресурсите за управление и развитие на регулаторната рамка и технологиите за оптимизиране на българската вода ще гарантира благоденствието на домакинствата и развитието на българската икономика в условията на европейската Зелена Сделка, посочват от института.
