На Съвета на министрите по земеделие и рибарство, проведен преди ден в Брюксел, българският министър Иван Иванов е отчел, че вече са разработени законодателните текстове за прилагане на Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г., които предстои да бъдат обсъдени с представители на българския бранш. „Наред с това са предприети мерки за изграждане на необходимите информационни системи за прилагане на плана. Завършена е първата фаза от създаването на Системата за мониторинг на площта и са предприети действия за изграждането на електронна информационна система за наблюдение и докладване на информация за изпълнението на Стратегически план и на Система за знания и иновации в селското стопанство“, посочи още аграрният министър.
2023 година е решаваща като начало за прилагане на новата ОСП и поради това процедурата по одобрение на Стратегическия план е с най-висок приоритет за сегашния кабинет.
Съвместно с Еврокомисията и със заинтересованите страни администрацията е решена да финализира този процес във възможно най-кратък срок”, посочи още министър Иванов.
По думите му условията за новата Зелена архитектура са едно от най-големите предизвикателства за българските земеделски производители и затова е важно възможно най-скоро да има яснота как ще изглежда одобреният Стратегически план.
В България се провежда структурен диалог за обсъждане на отделните елементи на Стратегическия план, тяхното изясняване и предприемане на действия за отразяване на бележките на Комисията, но от пресцентъра на агроведомството досега не са пратили и една дума за етапите на този диалог.
Земеделският министър заявил в Брюксел, че настоящата ситуация в Украйна налага допълнително укрепване на конкурентоспособността на земеделските стопанства с цел осигуряване на устойчивост на хранителните доставки. Според него елементите на Зелената архитектура трябва да носят екологична устойчивост и да са съобразени с икономическата и социална значимост на земеделието. „Призоваваме ЕК да вземе възможно най-бързо решение за дерогация от изискванията на добро земеделско и екологично състояние за ротация на културите и поддържане на добро екологичо състояние за 2023 г., за да се даде възможност на фермерите да вземат своите производствени решения“, каза той.
Предложението за Регламент за устойчивата употреба на продукти за растителна защита е доста амбициозно в настоящата ситуация в световен мащаб, когато гарантирането на продоволствената сигурност трябва да бъде водещ приоритет, смята Иванов. Затова настоява да бъдат отчетени различните изходни позиции и специфичните особености в отделните държави членки, а за земеделските стопани да бъдат осигурени достатъчно ефективни и достъпни алтернативи на химичните продукти за растителна защита, които поне към момента обаче не са налични.
Министър Иванов обясни, че основните ни притеснения са свързани с въведените правнообвързващи цели за намаляване до 50% на употребата и риска от химически пестициди до 2030 г. и на употребата на по-опасни пестициди за всяка държава членка. „Република България настоява тези цели да се прилагат само на ниво Европейски съюз. Целите за намаление следва да бъдат реалистични, приложими на практика, научно и икономически обосновани“, призова аграрният министър. Според него към момента няма точни статистически данни за реалната употреба на продукти за растителна защита. Затова по думите му такива правнообвързващи цели биха били приемливи, когато тези данни станат налични и/или могат да бъдат събирани електронно, също така към момента няма единна методология на ниво ЕС за събиране на данни, отнасящи се до количествата активни вещества, „пуснати на пазара“. Той отбеляза, че количествата на продуктите за растителна защита, „пуснати на пазара“, нямат същото значение, като количествата на продуктите за растителна защита, които са използвани и липсват съответни статистически данни на ниво ЕС за използването на пестициди.
По отношение на чувствителните зони, министър Иванов коментира, че е необходимо в текста на предложението за Регламент недвусмислено да се посочи, че са допустими изключения по отношение на вредители, които представляват заплаха за видовете и типовете природни местообитания, предмет на опазване в екологично чувствителните зони. „Необходимо е да се обсъди и каква е целесъобразността от въвеждането на пълна забрана на употребата на продукти за растителна защита, вкл. биологични продукти и такива с нисък риск, в тези зони“, каза още той.
Министър Иванов подчерта, че трябва да се отчете и административната тежест както за селските стопани и други професионални потребители на пестициди, така и за компетентните органи на държавите членки.
