От 20 юни до 20 юли Министерството на земеделието ще приема предложения и оценки по проектонаредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека. С този документ се въвеждат изискванията на новия Закон за храните, който е в сила от 2020 г.
В проекта за наредба се дават точни указания за етикетите на соковете и нектарите, които да са в полза на потребителите.
При етикетирането на нектари от плодове минималното съдържание на сок от плодове, пюре от плодове или смес от тях се обозначава чрез израза: „съдържанието на плодове е „минимум ... %“. Тази информация се нанася на едно зрително поле с наименованието на нектара. При етикетирането на нектар от плодове, който съдържа естествени захари, върху етикета може да се поставя и следният текст: „Съдържа естествени захари“.
В наредбата точно е описано какви минимални стойности по скалата на Брикс трябва да съдържат соковете от плодове или плодовите пюрета, произведени от концентрат. За продуктите, маркирани с една звездичка и произведени под формата на сок, минималната относителна плътност се определя по отношение на водата при температура 20/20 °C. Докато за продуктите, маркирани с две звездички (**) и произведени под формата на пюре, се определя само минимална некоригирана стойност по скалата на Брикс (без корекции за киселинност).
Според тези указания плътността за ябълката(*) не трябва да бъде под 11,2; за кайсия(**) - 11,2; банан(**) - 21; касис(*) - 11, грозде (*)- 15,9, грейпфрут (*)- 10; гуава(**) – 8,5; лимон -(*) 8; манго(**) - 13,5; портокал (*)- 11,2; плод от пасифлора/Маракуя (*)- 12; праскова(**) -10 ; круша(**)- 11,9; ананас (*)- 12,8; малина (*)– 7; вишна (*)- 13,5; ягода (*)- 7; домат (*)- 5; мандарина -(*) 11,2.
Към наименованието на соковете от плодове и нектарите от плодове, които са произведени от два или повече видове плодове, с изключение на случаите при които лимоновият сок и/или сокът от зелени лимони е използван като подкиселител, се добавят имената на използваните плодове, изброени в низходящ ред, съобразно количеството на вложените сокове или пюрета от тях.
Когато сок от плодове и нектар от плодове е произведен от три или повече видове плодове, се допуска вместо изброяването на имената на използваните плодове да се използва изразът „няколко вида плодове“ или друг еднозначен термин или да се посочи броят на видовете вложени плодове.
Когато към сок от плодове са добавени повече от необходимите за възстановяване пулп или клетки, това се означава при етикетирането.
При етикетирането на концентриран сок от плодове, който не е предназначен за предлагане на крайния потребител, се отбелязват наличието и количеството на добавените лимонов сок, сок от зелени лимони или киселини, разрешени за влагане в храни съгласно Регламент (ЕО) № 1333/2008. Тази информация се нанася на опаковката или върху етикета, трайно прикрепен към опаковката, или в придружаващата документация.
При етикетирането на смес от сок от плодове и сок от плодове от концентрат и на нектар от плодове, произведен отчасти или изцяло от един или повече концентрирани продукти, върху етикета се изписват и изразите „от концентрат/и“ или „частично от концентрат/и“ в зависимост от случая. Информацията трябва да е разположена в близост до наименованието на сока от плодове или нектара от плодове, да е изписана четливо и да се вижда ясно.
При производството на сокове от плодове и нектари от плодове се разрешава използването само на следните технологични практики:
а) механични екстракционни процеси;
б) обичайни физически процеси, включително екстракция с вода (по метод „in-line“ – дифузия) на ядивната част на плодове, с изключение на грозде, за производство на концентрирани сокове от плодове, при условие че така получените концентрирани сокове от плодове отговарят на изискванията на чл. 2 и 3;
в) десулфитиране с механични процеси при производството на сок от грозде, сулфитирано със серен диоксид, при условие че общото количество серен диоксид, съдържащо се в крайния продукт, е не повече от 10 mg на литър;
Използват се и следните вещества:
а) ензимни препарати: пектолитични, протеолитични и амилолитични, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (OB, L 354 от 31 декември 2008 г.);
б) желатин за хранителни цели;
в) танини;
г) силика зол (Silica sol);
д) въглен;
е) азот;
ж) бентонит като адсорбираща глина;
з) химически инертни спомагателни средства за филтрация и агенти за утаяване, като перлит, отмит диатомит, целулоза, неразтворим полиамид, поливинилполипиролидон и полистирол, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (специално българско издание, глава 13, том 45), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1935/2004“;
и) химически инертни спомагателни средства за абсорбция, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 и които се използват за намаляване съдържанието на нарингин и лимоноид в сока от цитрусови плодове, без да се изменя значително съдържанието на лимоноидни глюкозиди, киселини, захари (включително олигозахариди) или на минерали;
к) растителни протеини, извлечени от пшеница, грах или картофи, за избистряне.
За регулиране на киселия вкус при производството на сокове от плодове и нектари от плодове се разрешава прибавянето на лимонов сок и/или сок от зелени лимони, и/или концентриран лимонов сок, и/или концентриран сок от зелени лимони в количество не повече от 3 g на литър краен продукт, изразено като безводна лимонена киселина.
