Заради ограничените квоти за износ търговците с пшеница, царевица и слънчогледово олио в Сърбия не можаха да продадат излишъците и да освободят складовете, като по този начин не успяха да си осигурят и достатъчно средства за изкупуването на зърнените и маслодайните култури от тазгодишната реколта, заяви директорът на браншовата асоциация „Сръбско жито” Сунчица Савович, цитирана от местната агенция „Бета”. „Парите на търговците с тези селскостопански продукти са блокирани в стока, затова ликвидността на компаниите е ниска и въпросът е колко зърно и маслодайни култури от тазгодишната реколта ще могат да изкупят”, коментира Савович. Според нея като нов проблем се очертават понижаващите се цени на царевицата и пшеницата за втора поредна седмица, тъй като това това ще намали приходите на производителите.
По данни на директора на „Сръбско жито” около 900 хил. тона пшеница остава в складовете, а 1,12 млн. тона са изнесени от юли миналата година досега, включително преработените и реализирани като брашно. „През тази година ще приключимм с рекордни запаси от 700 хил. тона, тъй като междувременно известни количества ще бъдат продадени на база на поръчките за юни и специалните споразумения на правителството за износ за Италия, Албания и Северна Македония”, изчислява тя. Освен това складовете на преработвателите са пълни с рафинирано и сурово слънчогледово олио.
На 11 март правителството на Сърбия забрани износа на брашно, пшеница, царевица и рафинирано слънчогледово олио. След натиск от страна на износителите на 20 април бяха одобрени квоти, така че през май бе разрешен износът на 220 хил. тона пшеница и 150 хил. тона царевица, както и на 8 хил. тона рафинирано олио. За юни квотите за пшеница и царевица останаха в същия размер, но износът на рафинирано олио отново бе забранен.
Савович оценява тазгодишната реколта от пшеница в Сърбия на около 3 млн. тона и това ще създаде сериозни проблеми при положение, че силозите не са опразнени. Тя припомни, че в Сърбия напоследък липсват точни данни за складовете за селскостопанска продукция, като според проведения ценз преди 10 години складовете могат да поберат 4,5 млн. тона зърно, а при очаквано производство на 12 млн. тона зърнени и маслодайни култури „тези складове в никакъв случай няма да моган да приемат новата продукция”. Това по нейни думи предполага, че складовете ще бъдат претъпкани, което увеличава риска от вредители.
Според мениджъра настоящите запаси от рафинирано олио и сурово слънчогледово масло в складовете са 40-45 хил. тона, а тазгодишната реколта от слънчоглед се очератава около 735 хил. тона, което означава още около 300 хил. тона олио. „Ежегодното потребление в Сърбия е между 80 и 100 хил. тона”, припомни тя. На всичко отгоре олиото може да загуби качеството си при продължителното съхранение и това да понижи цената му, изтъква Савович. „Получихме информация, че пристанищата Бар в Черна гора и Дуръс в Албания са задръстени с олио от Украйна и че търговците само чакат клиенти, за да налепят етикетите”, сподели тя.
Асоциацията „Сръбско жито” настоява за среща с представителите на правителството на страната възможно най-скоро, за да предложи промяна в квотите за износ. Според нейния директор търговците със зърно и маслодайни култури са напълно наясно, че в настоящата обстановка не е реалистично правителството да освободи износа напълно, но в най-лошия случай е възможно въвеждането на по-гъвкави квоти, което да даде възможност за по-ефективна организация на доставките.
