Разрохкването на почвата способства за по-добър газообмен в горните слоеве на почвата, подобрява водния и топлинния баланс в кореновата зона на култивираните растения. Леките песъчливо-глинести почви трябва да се разрохкват по-рядко от тежките глинести повърхностни слоеве, върху които се образува твърда почвена кора след всеки дъжд или напояване. Операцията спомага за намаляване или напълно унищожаване на плевелите, особено тези, които имат по-устойчива коренова система.
Положителни страни на разхлабването
Като най-важните ползи от разхлабването могат да се отбележат следните:
1. Правилното разхлабване преди поникване позволява да се предотврати растежа и развитието на 60-80% от плевелите. Изключително ефективно е прилагането при отглеждане на картофи.
2. Твърдите почвени слоеве могат да станат непреодолими препятствия за поникването на много дребносеменни култури – моркови, пащърнак, магданоз, цикория и др.
3. Без нормален достъп на въздух намалява ефективността на почвените аеробни бактерии, играещи важна роля в преработването и усвояването на внесените хранителни вещества, а също на растителните остатъци, превръщайки ги в леснодостъпни форми.
В зависимост от вида на културата и площта, разхлабването може да се извършва с помощта на гребло, мотика, плоска фреза, ръчен култиватор или друг подходящ градински инструмент.
Разхлабването и плевенето са досадни процедури и често ги пренебрегваме, но за минимизиране на загубите в този случай е необходимо мулчиране на междуредията с подходящ материал.
Как правилно да разхлабваме почвата при отглеждане на различни култури?
Краставиците, отглеждани безразсадно, трябва да се разхлабват в междуредията още след формиране на първия същински лист, но на дълбочина до 4 см, защото кореновата им система е разположена на повърхността.
Доматите е добре да се разхлабват 2 седмици след засаждането им на постоянно място – когато растенията вече са преживели стреса от преместването и са се вкоренили добре. Първото разрохкване се прави на дълбочина 4 см, а следващите на дълбочина до 6 см през 2-3 седмици.
Пиперът и патладжанът се разхлабват в междуредията 2 седмици след засаждането им на постоянно място, а след това само тогава, когато на повърхността се образува плътна почвена кора. Тези култури са много податливи на увреждане на кореновата система и следователно не трябва да се безспокоят ненужно. Дълбочината на разхлабване не бива да надвишава 5 см.
Картофите се нуждаят от разхлабване на почвата само седмица след засаждането им, още преди да са поникнали. Трябва да се провежда много внимателно на дълбочина 2-3 см, за да не се наранят активно нарастващите под земята стъбла. Второто разхлабване се прави при израстване на стъблата на височина 13-15 см и се съчетава с частично загърляне. След две седмици картофите се окопават за трети път и се загърлят.
Морковите също се разхлабват само в междуредията още преди поникване на дълбочина до 3 см. Тази култура се разрежда в процеса на растеж и се нуждае от често обработване на почвата. Препоръчва се при появата на кореноплодите над почвата да се загърлят периодично, за да не станат зелени и горчиви.
Честото ежеседмично разхлабване на почвата в междуредията е това, от което се нуждае цвеклото. Дълбочината на обработване е не повече от 3 см. За разлика от морковите и картофите цвеклото не се нуждае от загърляне.
От често разрохкване на почвата се нуждае и зелето. При засяване на семената почвената кора има нужда от разхлабване още след поникване, а при разсадно отглеждане – 2 седмици след засаждане на постоянно място. Следващото обработване на почвата се прави на интервали – един път седмично на дълбочина 5 см. Първото загърляне се извършва около 1,5 месеца след поникване на семената, а при разсадно – 3 седмици след засаждане. Някои сортове кочанно зеле имат къс кочан и стъблото престава да расте, а за други (с по-дълъг кочан) е необходимо повторно загърляне.
Лукът също обича рохкава почва. Възможно е почвата в междуредията да се обработи преди поникване на растенията. Процедурата се повтаря един път седмично на дълбочина около 3 см. Чесънът се обработва по-рядко – веднъж на 2 седмици.
Тази важна агротехническа процедура не бива да се пренебрегва и културните растения ще ни се отблагодаряват щедро с добра реколта.
