Недостигът на влага в Сърбия започва да заплашва пшеницата и останалите култури, забавяйки развитието им, но засега положението все още не е тревожно, заяви председателят на Независимата асоциация на сръбските фермери Йовица Якшич, цитиран от местната агенция „Бета”. „Трябва ни дъжд колкото се може по-скоро, тъй като влагата в почвата е по-малко от необходимата, а пшеницата започва да се налива и има нужда от влага. Сушата се отразява и на маслодайната рапица, тъй като разклоненията от стъблото не се развиват достатъчно бързо”, обясни Якшич.
Според него недостигът на влага и по-слабото подхранване с изкуствени торове заради високите им цени вещаят сериозни последици за добивите в страната.
Той сподели, че след засяването е имало проблеми с царевицата, която не е можела да пробие, но падналите впоследствие валежи са подобрили положението и растенията вече се развиват нормално.
На свой ред селскостопанският специалист Милан Простран заяви, че заради неблагоприятните метеорологични условия пшеницата не израства достатъчно и че ако сухият период се задържи, добивите ще намалеят. „През последните 10 години липсва влага в дълбокия почвен слой. Миналата година сушата бе особено силна през втората половина на годината, което значително понижи добивите от царевицата”, припомня Простран. Той смята, че заради промените в климата и зачестилите суши фермерите трябва да садят повече зърнени и маслодайни култури през есента, оставяйки за пролетта само онези, които не е възможно да се садят есенно време, тъй като пролетната сеитба става все по-рискова заради недостига на влага.
Експертът подчерта, че сушата не само свива добивите, но се отразява и на качеството на зърното, както и че пшеницата би била в доста по-добро състояние в момента, ако фермерите не пестяха от подхранването ѝ заради изключително скъпите изкуствени торове.
По негови данни фермерите в Сърбия са засели малко повече пшеница през есента в сравнение с миналия селскостопански сезон – между 620 хил. и 650 хил. хектара при 600 хил. хектара през есента на 2020 г., така че разширяването на площите може да компеснира очаквания спад в добивите. „Пшеницата ще стигне за задоволяване на вътрешните нужди, но количествата за износ могат да намалеят, а при кризата заради войната в Украйна цените са високи”, коментира той.
