Европейската комисия подкрепя отправеното насоро искане на България за прехвърляне на неусвоеното през 2021 г. количество квота за калкан към риболовните възможности за улов на този вид за 2023 г., както и запазване през следващата година на нивата на общ допустим улов на калкан, заяви генералния директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на ЕК Чарлина Вичева, която е на посещение в София по покана на министерство на земеделието, съобщиха от дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в агроведомството. Вичева подчерта, че на страната ще бъде оказано съдействие по този въпрос на предстоящите срещи на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море. Тя отбеляза, че в резултат на устойчивото многогодишно управление на рибните ресурси и системата за управление, в която участват България, Румъния и Турция, е преодоляна тенденцията за намаляваща биомаса при калкана и вече е налице увеличение. „Работим заедно и съм изключително доволна от отзивчивостта на българската страна по отношение на нашите препоръки и съвместната работа с останалите страни от региона“, изтъкна генералният директор.
„Уверен съм, че нашето ползотворно сътрудничество ще продължи и в бъдеще, допринасяйки за постигането на още по-добри резултати в общите ни усилия за устойчива експлоатация на рибните запаси в Черно море и за конкурентоспособен сектор. Уверен съм, че в тези трудни за черноморския регион времена с обединени усилия ще спомогнем за справяне с предизвикателствата и да смекчим негативните последици за сектора, следствие от възникналите кризи“, заяви на свой ред министърът на земеделието Иван Иванов.
Той припомни, че през последните две години сектор „Рибарство” бе силно засегнат вследствие на пандемията от коронавирус. „Всички признаци за подобряване състоянието на сектора през настоящата година бяха заличени в резултат на случващото се в Украйна. Усложнената ситуация в Черно море продължава да оказва изключително неблагоприятно пряко и косвено въздействие върху дейността и нормалното функциониране на българските оператори. Силната ни загриженост за бъдещето на сектора обуслови и искането ни до ЕК, отправено на 15 март, за спешно съдействие по отношение на оказването на извънредна подкрепа за сектор „Рибарство”. В тази връзка искам да изразя дълбоката си благодарност към госпожа Вичева за навременната реакция и поетата инициатива за промени в регламента за Европейския фонд за морско дело и рибарство. С тези промени България ще може да отговори по адекватен начин на проблемите, свързани с дейността на сектора в Черно море“, каза министърът.
Той уточни, че българският риболовен флот, опериращ в Черно море, се състои от над 1800 риболовни кораба, от които преобладаващата част извършват дребномащабен крайбрежен риболов, реализирайки близо една четвърт от общия улов на страната в Черно море. „Всички вие сте наясно колко много означават риболовът и аквакултурите за икономиката и стабилността на крайбрежните региони и колко силно зависими са те от тези дейности“, убеден е Иванов.
По думите му България е силно ангажирана с постигането на устойчиво рибарство и аквакултури в дългосрочен план. „Съвместните ни действия на ниво ЕС са предпоставка за справяне с трудностите и за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството в Черно море“, каза министърът. Той посочи, че в резултат на положените усилия за управление на ресурсите, включително и за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството, се наблюдава осезаем напредък при управлението на риболова и развитието на аквакултурите в Черно море. „Потвърдих, че България ще продължи с фокусираните си действия за изпълнение на общите цели, залегнали в новата стратегия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и поетите политически ангажименти за устойчивост на рибарството“, добави Иванов.
