Чесънът е многогодишно луковично растение, което обаче се отглежда като едногодишна култура. Пролетният и зимният са две групи сортове, различаващи се основно по време на засаждането. Зимният се сади през есента, а пролетният – в края на зимата или началото на пролетта. Ако ни трябва зелен чесън в ранна пролет, тогава се отглеждат зимни сортове.
Основни различия и как да ги разпознаваме?
Зимните сортове стрелкуват, като образуват въздушни луковици, служещи за размножаване, а пролетните нямат. Първите зимуват в почвата, а пролетните не издържа на ниските зимни температури. Луковиците на пролетния могат да съдържат до 30 скилидки, разположени спираловидно, а зимният има не повече от 10, разположени в един ред, а в средата е стъблото. Пролетният чесън може да се съхранява до нова реколта и това е основното му предимство, а зимният има кратки срокове и започва да изсъхва. Пролетният се размножава само посредством скилидки, а зимният може чрез едноскилидни луковици, пораснали от стрелките или скилидки.
Кога да садим пролетния чесън?
За получаване на добра реколта е важно да знаем кога да засадим чесъна. Пролетните сортове имат много по-къси срокове на вегетация, но колкото по-рано успеем да го засадим, е толкова по-добре за реколтата. Той не е зимоустойчив, но издържа кратките пролетни застудявания. Когато температурата на почвата се затопли до +5-6 градуса по Целзий, тогава е най-добре да се сади. Колкото по-рано – толкова по-добре, а именно това е една от особеностите.
Пролетният чесън формира корени и осигурява развитието им само при ниски температури (+4-10 градуса), но в условията на влажна почва. Тогава ще се развие и листна маса. При повишаване на температурата листната маса преустановява активното си развитие и растенията формират луковица. Колкото по-развити са кореновата система и листната маса до настъпване на топлото време, толкова по-големи ще израснат луковиците.
Подходяща почва и място за засаждане
Пролетният чесън има плитко разположена коренова система и повърхностият слой на почвата създава условията за развитие на растенията. Тя трябва да бъде лека глинеста, но с неутрална киселинност и богата на хумус.
Мястото е добре да бъде защитено от северни ветрове, слънчево и без застой на вода. На влажни места трябва да се отглежда на високи лехи. Ежегодно мястото се сменя и се възобновява след 3-4 години. Когато чесънът се отглежда за зелен, тогава може да бъде на сянка или полусянка, защото листата ще бъдат по-нежни и крехки.
Мястото се подготвя през есента – прекопава се и се подхранва с угнил оборски тор или компост, като допълнително се внасят дървесна пепел и минерален тор, съдържащ суперфосфат и калий. През пролетта се внася азотен тор. Ако рН е по-ниско от 6,5, тогава е задължително разкисляване на почвата.
Предшественици
Най-добрите предшественици са краставиците, тиквите, тиквичките, зелето, бобовите и зърнените. Не е добре да се засажда след моркови и картофи.
Подготовка на чесъна за засаждане
Чесънът за посадъчен материал може да се съхранява при стайна температура или на студено, но защитен от замръзване. Условията на съхранение определят още една особеност, която трябва да се има предвид. Ако чесънът е съхраняван преди засаждане при стайна температура, тогава вегетационният период се увеличава, луковиците израстват по-големи, но съществува риск да не достигнат пълна зрелост. Това зависи от климатичните условия на региона. Когато чесънът се съхранява в хладилник, тогава вегетационният период намалява, но луковиците остават по-малки. За получаване на стабилен добив могат да се съвместят двата варианта, като преди засаждане чесънът се поставя в хладилник за седмица до месец. Трябва да се има предвид, че колкото луковиците са по-едри, толкова времето за престой на студено трябва да е по-дълго.
За посадъчен материал се избират само едри скилидки, а като правило, разположени от външната страна на луковиците. Те се отделят непосредствено преди засаждане, за да не засъхне дънцето, от което израстват корените, а сухата им обвивка се отстранява.
За ускоряване процеса на развитие и увеличаване на добивите, можем да засадим скилидките с корени. За целта е необходимо да се държат два часа във вода или половин час в слаб разтвор на калиев перманганат (може и в разтвор на пепел). След това се увиват във влажна кърпа, поставят се в полиетиленова торба, а после в хладилник за няколко дни. В хладна и влажна среда корените започват да растат. Може да се изчака да достигнат до 1 см и тогава чесънът да се засажда в предварително подготвени ямки, за да не се наранят нежните коренчета.
Друг начин за стимулиране на бързото развитие е накисване на скилидките преди засаждане в топъл разтвор на комплекесен (NPK) тор за 6-8 часа.
Засаждането се извършва възможно най-рано, когато почвата е готова за това в редове на разстояние 20-25 см един от друг. Колкото по-едри са скилидките на чесъна, толкова разстоянието между тях трябва да бъде по-голямо, като оптималното е 6-8 см. Дълбочината на засаждане е около 2 см. Скилидките се покриват леко и се уплътнява почвата. Тя трябва да се поддържа влажна, но преовлажняването може да доведе до загниване.
