От миналата седмица досега земеделците на няколко пъти подробно изразяват причините, предизвикали масовите протести срещу ограниченото подпомагане на сектора, но ответна реакция от министерството на земеделието и до този момент липсва. Браншът поиска среща с ръководните хора в държавата, но очевидно проблемите с войната в Украйна и задълбочаващата се енергийна криза заемат изцяло работното време на властта. За да обяснят канонадата от протести, които най-уязвимият сектор в земеделието организира в периода от 12 до 22 март, земеделци от Ямболско с факти посочват точните причини, довели до изчезването на българската продукция от родните маганини и до липсата на перспективи за този този бизнес.
В първия ден от пролетта протестът се мести в София
Синор.бг представя позицията на тези земеделци, озаглавена „Становище за отношението на държавата към земеделските стопани, произвеждащи плодове зеленчуци и биологични продукти, както и за неточното информиране на обществото за това какво се случва в сектора”. Публикуваме текста без редакционна намеса.
„Всички Вие (обръщението е към новия кабинет), за да сте в съзвучие с приоритетите на ЕС в областта на земеделието, твърдите че секторите ,,плодове и зеленчуци” и „биологично земеделие” са приоритетни, но това са само фрази без съдържание, вид реклама и заблуждение на обществото. Ние не само, че не сме Ваш приоритет, но и сме дискриминирани спрямо колегите от другите чувствителни сектори.
Ние оценяваме труда и проблемите на колегите от секторите на животновъдството, лозаро-винарството и други подобни чувствителни сектори и не сме против тяхното подпомагане, но не може повече да понасяме несправедливото отношение към нас, изразяващо се в провеждащите се организационни и финансови стратегии и мероприятия.
С нас не се провеждат присъствени седмични /и дори по няколко дни/ срещи за обсъждане на проблемите ни. Как те ще се разрешат, когато не се чуват мненията на реалните производители, пък и няма достатъчно държавни компетентни експерти от бранша ни. Със стачни действия си отвоювахме пост – заместник министър за секторите ни: ,,плодове и зеленчуци” и ,,биологично земеделие”, но той само след няколко месеца бе уволнен по политическа линия и повече на тази позиция не бе назначен никой. И в момента в МЗм и ДФ,,Земеделие” служителите с квалификация агрономство, без дори да се взема под внимание компетентността им, са много малко в сравнение с тези със специалност – ветеринарна дейност и всякакви други направления. Това също дава отражения на качеството при разработването, провеждането и контрола на работещи стратегии, мерки и схеми, както и на формалните отговори на зададените ни въпроси, ако въобще ги получим. За да се компенсира това, трябва да съществува постоянна връзка с бранша, който е на реалните, проверени и доказали се производители. Трябва координация, взаимодействие и правилна информираност.
Доказателство за тези наши констатации са следните данни, отговарящи на народната поговорка: ,,Когато фактите говорят и боговете мълчат”.
1. Относно бюджета за 2022 година.
Министерството на земеделието с бюджета за 2022 г. за подпомагане на земеделците ще разполага с 450,350 млн. лв., което е със 150 млн. лв. повече от 2021 г., но това с нищо не увеличава подпомагането на нашите „уж приоритетни сектори – „плодове и зеленчуци” и „биологично земеделие”, защото:
- 7 млн. лв. са за компенсиране на 100% щети за култури, което включва подпомагане на всички растителни видове: зърнено-житни, маслено-етерични, технически, плодове, зеленчуци и други. С тези 7 млн. лв. ще се компенсират площите само при 100% поражения от непредотворимите природни бедствия: пожар, градушка, буря, проливен дъжд … и понякога включват суша и измръзвания.
Когато плодовете са наранени след градушка, но са все още до седмия ден са на дърветата не се издава протокол за 100% пропаднали площи. След седмица те падат, но субсидиране няма, както няма и приход от продукция, но се отчита, че има схема на подпомагане. Тези, които все пак получават някакви суми, те не могат да покрият загубите си. За нашите сектори много често годишният приход е нула лева и това съвсем не е съпоставимо с предоставените подпомагания за другите сектори. И крайният резултат е фалит и изкореняване на овошки, отглеждани много години с любов и надежда.
- 111, 5 млн. лв. са за ликвидност и достъп до финансиране на предприятията, това са средства за Ковид подпомагането на земеделските стопани – т.е. и ние сме предприятия.
Депутатите ще изслушат зам. министри по казуса с подпомагането
През 2020 г. по-голямата част от Ковид субсидиите бяха за преработвателните предприятия, лозаро-винарския сектор, разсадници и т.н. Ако все пак изкупят някакво минимално количество плодове и зеленчуци от нас, те не го заплащат на разумни цени и веднага, а след месеци и дори години. На практика родните производители на плодове и зеленчуци кредитират преработвателите, държавата, защото ние веднага внасяме 20% ДДС и лихви на банките, защото почти всички ние, за да произвеждаме, ползваме кредити.
В същото време за приложението на тази помощ през 2020 г. никой не ни даде отговор как са изразходвани средствата по това подпомагане – ефективно ли е? Действителността е друга – българските производители са използвани и ощетени, но никой не ги чува и защитава.
Подпомагането по СЕПП в България е 32 лв./дка, а в съседна Гърция е 118 лв./дка; в Словения 89 лв./дка; Италия – 80 лв./дка. Справедливо подпомогнати ли сме ние от ЕК и от България по този показател и конкуретноспособни ли сме с европейските колеги?
- 12 млн. лв. за хуманно отношение към животните – свине, които за последната година вече са получили 37 980 605 лв., а общо за 5 г. 187 млн. лв. и то само на 67 свинепроизводителя. Кога ще се приложи хуманно отношение към българските стопани, клиенти и най-вече децата – нашето бъдеще?
- 11 млн. лв. за преходна национална помощ за овце
- 8,5 млн. лв. извънредна подкрепа на земеделски стопани /животновъди/ по de minimis
- 3 млн. лв. за ракети срещу градушки, от които ще се възползват всички растениевъди, не само ние и голяма част от животновъдите.
- 5,3 млн. лв. за напоителни системи, особено необходими за нашето производство, но и тук сме ощетени, пък и сумата е смешна в сравнение с другите подпомагания.
- 300,350 млн. лв. за преходна национална помощ за животновъдите и за държавни помощи, преди всичко насочени пак към другите сектори.
- 1.7 млн. лв. за селско стопанска академия и контролна дейност.
Изводът от това подпомагане за сектора плодове и зеленчуци е не повече от 5% от 450,350 млн.лв. Този резултат доказва ли, че ние не сме приоритетен сектор, защото при другия сектор – животновъдство процента е над 30%. Равнопоставеност нали със средствата от държавния бюджет?
САРА /Центар за икономиеско изследване в селското стопанство/ констатира, че през 2021 г. делът на зеленчуците в растениевъдната продукция е най-нисък в годините досега и е 4,6%, докато през 2020 г. е бил 7,1%, заедно с картофите. За същия период спадът на кравето мляко е 1,2%. Потреблението на зеленчуци за 9 месеца на 2021 г. е 6,6 кг на човек, докато за цялата 2020 г. е било 6,1 кг/на човек. В света зеленчукопроизводството нараства с 1- 2%, а при нас намалява, въпреки увеличеното търсене. Тези факти защитават ли родните плодове и зеленчуци или насърчават вноса?
Въпросът е: Как България ще насърчава и изпълнява целите на ОСП за зелената сделка, за въглеродно земеделие и подобряване качеството на живот чрез инструмента „От фермата до трапезата”? Това дали ще става като през 2020 г., когато министър председателят Бойко Борисов обяви чрез многото медии, че се предоставят 150 млн. лв. за зеленчукопроизводството, без това да се изпълни? Ще има ли реална промяна или празните обещания ще продължат? Молим Ви, корегирайте това съотношение, за да има равнопоставеност!
2.Данните от доклада за изплатените държавни помощи през 2021 г. също доказва несъразмерното подпомагане на приоритетните сектори – животновъдство и плодове и зеленчуци в съотношение 79% за сектор животновъдство към 21% за целия сектор растениевъдство, а не само за сектор плодове и зеленчуци. Tова съотношение 4 към 1 е за 2021 г, а за 2020 то е 89% към 11% - т.е. съотношението е 9 към 1 в полза на животновъдите спрямо целия сектор растениевъдство. „Идеална” равнопоставеност, нали?
Ето и разпределението по някои схеми. За сектор животновъдство те са 26. Екзотични са например следните продължаващи от години субсидии – 27 000 лв. за закупуване на ремаркета за превозване на кучета, както и средства за техни изложения, като за биологични храни няма средства. За участие на 2-ма бенефициенти в изложения са изплатени 95 000 лв. без да се определя профила им.
Изводите са следните: няма хуманно отношение към хората и най-вече към българските деца, а само към някои животни, чийто собственици само за няколко месеца, ако въобще притежават свине, получават средно по 566 874,70 лв. Едни от изискванията са да водят дневник и да осигурят по-голямо лично пространство при транспортиране – как се спазва това? Сега им отпада воденето на дневници, както и други изисквания. Всички знаем, че животновъдството не подпомага, а напротив пречи на зелената сделка, но МЗм все измисля някоя схема, с която да подпомогне определени хора, дори без да извършват дейност.
Преди 3-4 години след протест бе спряна схемата за отглеждане на био зайци върху пасища, но за 2021 кампания за 1 ЖЕ био животни се определиха над 30 дка пасища със завишени ставки. Всички знаем, че стада над 100-150 крави не се изкарват на паша и то в няколко селища, дори общини и области. Според г-н Зоров в България се произвежда до 5 000 л мляко на ден, което означава, че има 250- 300 биологични крави с дневен млеконадой под 20 л. (данните са от 18.01.2021 г.) За 2020 г. биологичните животновъди получили субсидии на стойност 465 047 лв и са платени на 61 стопанина. Сега с новосъздадената схема за подпомагане на пасищно отглеждане на Странженската свиня тя ще се появи в цялата страна при определени хора.
Несправедливост между двата уж приоритетни сектора има и при прилагане на мерките по Агроекология /Мярка 10/ и то най-вече по схемата за опазване на застрашени от изчезване български породи животни и сортове растения. Разликата е не само във финансово отношение, а и по едновременното подпомагане на животните по Мярка 10 и Мярка 11 – биологично земеделие, а при растенията това не е възможно. Защо? Това не води ли до изчезването на вкусните и известни български сортове плодове и зеленчуци, защото те не се подпомагат и по схемата - селекционен контрол? Ще разчитаме само на родолюбието ли на колегите, които все още се мъчат да съхранят изчезващи зеленчуци.
Ето и данните от отчета на ДФ ,,Земеделие” от 06.07.2021 г.
Мярка 10 – опазване на застрашени от изчезване български сортове и породи
Породи - 18 557 498 лв. на 1 595 животновъда
Сортове – 3 360 537 лв. на 438 растениевъда от различните направления.
Подпомагането и по обвързаната подкрепа на секторите – животновъдство и плодове и зеленчуци също е в несправедливо съотношение 67% към 33%. На какъв принцип и логика се разпределят средствата от обвързаната подкрепа между двата чувствителни сектора – плодове и зеленчуци и животновъдство? През 2015 г., когато имаше много нечертани площи с тикви подпомагането на зеленчуците беше над 238 лв./дка, а на плодовете 193 лв./дка и имаше достатъчно бюджет. През 2016 г., когато тиквите бяха изключени от подпомагането, ставките на добивите се увеличиха, разделиха се на различни групи и ставките на подпомагането на плодовете и зеленчуците се намалиха, а по пътя на логиката, то трябваше да се увеличат. Къде отидоха средствата, никой не ни обясни.
Сега за сектор животновъдство се установяват 30% виртуални животни, но бюджетът им не се намалява нито сега, нито за в бъдеще. На 25.05.2021 г. /sinor.bg/ обяви, че по обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци са подпомогнати 558 220 дка, заявени от 18 262 овощари и зеленчукопроизводители. Тази площ представлява само 1,7% от обработваемата и субсидирана площ в България. Достатъчно и справедливо ли е подпомогнат сектор плодове и зеленчуци? Времето на изплащане на обвързаната подкрепа за двата сектора също е различно.
Ние още за 2021 кампания още не сме си получили подпомагането, а другите колеги бяха с приведени средства още на 17.12.2021 г. Стойността е 114 675 711 лв. на 11 517 животновъда. Ние до сега сме получили само подпомагането по СЕПП и средствата за зимните пръскания по 10 лв./дка с ДДС. Никой от управляващите не се замисля, как ние оцеляваме, как ще проведем резитбена и сеитбена си кампания, при положение че ние, ако имаме някакви приходи от плодове, те ще бъдат в края на лятото или есента, когато продадем реколтата си.
Животновъдите имат целогодишни приходи и техния труд и проблеми се зачитат, а нашите се неглижират, но ние Ви ги посочваме и вярваме, че ще има справедливост. Трябва да отбележим, че и при определянето на минимални добиви има несправедливост. При плодовете и зеленчуците през 2016 г. добивите на повечето растения бяха завишени 200 – 300%, а при 2-3 култури останаха непроменени. Това ни води до извода, че всичко това се прави под някакъв натиск. В същото време колегите с млечни крави и трябва да докажат добив от до 2 000 л за година, което означава, че дневният млеконадой е 7 л/ден, а при биволите изискваният годишния добив е само 400 л. Кой гледа животни с такава загуба или фермите съществуват само за субсидии. Те искат отново да не доказват добиви. Имаше много виртуални животни над 30%, но бюджети им не намаляват. При тях има подпомагане на всички видове животни – възрастни и подрастващи, а в нашия сектор „Плодове и зеленчуци” повечето видове не се подпомагат по никакви схеми, освен по СЕПП.
Повечето овощни градини влизат в плододаване в трета година, а дори и по-рано да е, те не получават подпомагане не само за обвързана подкрепа, но и по Ковид подпомагането. Затова питаме -държавата не е ли мащеха към нас?
По некомпетентност ли или по лобистки интереси плодовете сини сливи и десертно грозде бяха отделени в отделна група с много занижено подпомагане. Сега то е 92,85 лв., наполовина на другите плодове. На базата на каква логика бе взето това решение, при положение, че тези два плода са едни от най-късните и при тях се извършват също много агротехнически мероприятия и обработки. Да не забравяме и здравословните им влияния, както и на черупковите, които са изключени от всякакви допълнителни подпомагания. А на другите сектори се удовлетворяват исканията и стават приоритетни като плодове - например декоративните храсти и други подобни такива. За една и съща площ от 14 дка за 2020 г. плодовете получиха по 750 лв.; зеленчуците по 950 лв.; розите по 4 000 лв. и декоративните дървета по 8 000 лв., което е над 10 пъти повече спрямо плодовете. Българинът консумира плодове и картофи, които вие отказвахте да подпомагате, а вие подпомагате декоративни дървета и рози. Това справедливо ли е, при положение че по Ковид мярката трябваше да се подпомагат само продукти от обвързаната подкрепа и много колеги останаха без подпомагане, защото не са получили средства по обвързана подкрепа поради осланяване.
Настояваме за постоянни срещи, за участия при разработването на технологични карти, методики, указания и други документи.
3.Несравнимо е и подпомагането на лозаро-винарския сектор, славнено с нашия - на плодовете и зеленчуците. Отглеждането на десертно грозде не е по-лесно от виненото, както и на ябълките или друг вид овошки, но отношението на МЗм и финансирането е много различно. Когато нещо се желае от някого, се намират начини да се реализира по заобиколен път.
Типичен пример за това е намаляването на ДДС –то от 20% на 9% на виното, за да се подпомогне туристическия бранш. Как това се извърши бързо и тихомълком, а за плодовете и зеленчуците не може. Значи за здравословните храни не може, а за алкохола може, за да превърнем България в алкохолен туризъм.
Нима в туристическите комплекси сутрин, обяд, вечер и на междинни закуски не се консумират плодове и зеленчуци? Те или алкохолът са важни за здравето на нацията ни. Или това е начин да се подпомогнат богатите, които имат възможности да се забавляват по баровете? Сега им намалиха и уикенд данъка на 3%.
В Полша ДДС-то е 0%, в Турция – 1% и във всички други страни, които внасят в България е под 10%. На този фон как ние сами ще може да се преборим с конкурентите..?
На 14.02.2022 г. на празника на лозаря министър Иван Иванов заявява, че винаро-лозарският сектор е „приоритетен за земеделското министерство и че държавата ще бъде добър партньор на лозаро-винарите”. А министър Корнелия Нинова обещава още през месец март с актуализацията на бюджета да се настоява за сваляне на данък ДДС. На 17.02.2022 г. в земеделската комисия към парламента се заяви, че за да се намали ДДС-то за сектор плодове и зеленчуци, са необходими 167 млн. лв., които не могат да се намерят и затова, както при всяка криза, земеделието трябва да спасява страната, за да могат други да печелят. Трябва да се знае, че хляб и вино не са достатъчни за българската трапеза.
Застраховане на реколтата уж съществува и за двата сектора, но за лозаро-винарския сектор е ефективна, а при плодове и зеленчуци е фиктивна. При нас застраховки се сключват след 20 април и нямат защита от късни слани, а да не говорим за измръзвания. Срокът на действие е за няколко месеца, до прибиране на реколтата и максималната защита е до 500 лв./дка. Затова и интересът е слаб, пък и малкият бюджет включва и маслено-етерични и зърнени култури. Друго, което ни тревожи е, че още през януари месец тази година МЗм издаде заповед, с която осигурява изкупна цена на винено грозде от 0,67 лв./кг. Лозаро-винарската програма ги подпомага и чрез маркетингови инструменти – изложения, промотиране и т.н.
Затова искаме да помогнете и на нас да си намерим пазари, да имаме защитени цени. През 2020 година защитихте пазара на българските агнета с минимална изкупна цена от 5 лв. Осигурете български и биологични плодове и зеленчуци за училища, детски градини, болници и други консуматори. Неприкъснато се променят методики, срокове и се увеличава бюджетът по мярка 4.2 за преработвателни предприятия, които не работят с български суровини, а с вносни. Реално кое производство се субсидира – вносното на суровини и машини или на родната продукция? Така е и при зърно производството.
Искаме справедливост, подобаващ секторен бюджет, зачитане на нашите предложения и ние да сме Ви реални партньори, а не само на думи.
За биологичното земеделие бюджетът за 2014-2020 г. бе 151 593 439 евро, а после стана на 143 695 079 евро, т.е. има намаление с 7 898 360 евро, като приеми по тази мярка 11 имаше само през 2015 и 2016 г. и бяха прекратени биологичните ангажименти на 480 оператора, 140 от които са за грешки от очертавания по вина на ИСАК.
В Чехия бюджетът за биологично земмеделие е 452 млн. евро, а при нас и в стратегията за биологичното земеделие парите са пак стотина милиона и ще гоним уж 20 - 25% биологични площи. Така ли се защитава и подпомага биологичното земеделие и здравето на българите?
Все още вярваме, че не протестите ни ще разрешат проблемите ни, а постоянния конструктивен диалог с бранша, а не с различни консултански фирми и лобита.
Настояваме и ще отстояваме за справедливо, уважително и финансово отношение към нас и продукцията ни, защото сме важен сектор от икономиката.
