Мирният протест на производителите на плодове и зеленчуци, проведен на 12 март срещу липсата на адекватно подпомагане за сектора и организиран в близост до Дунав мост, беше отминат без реакция от страна на министъра на земеделието или неговите подчинени. Затова тази седмица браншът ще организира национален протест, който ще се проведе на 16 март в различни точки от Южна България, съобщи за Синор.бг Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите в България. Но тя дебело подчерта, че „градинарите и овощарите по никакъв начин не искаме да ни свързват с политически партии, каквито са опитите на ГЕРБ да използват нашето недоволство, планирайки протест за 17 март”.
Милтенова припомни, че проблемът с липсата на нормално подпомагане за плодовете и зеленчуците е заложен още преди 20 години, когато този подсектор от земеделието не получаваше почти никаква подкрепа. Дори през 2015 г., когато браншът се пребори за обвързаната подкрепа, тогавашният министър на земеделието Димитър Греков не допусна бюджетът за обвързаното подпомагане да бъде разделен 50 на 50 между двата най-малко подпомагани подсектори – „Плодове и зеленчуци” и „Животновъдство”. И така градинарите и овощарите всяка година получават 36 на сто от бюджета, а животновъдите – 64%. Но докато за първите това е единствената прилагатана помощ, то при животновъдите има и непреходна помощ, „де минимис”, хуманно отношение и др.
В резултат на това производството на домати, сравнено през 2001 и 2020 г., направо се е сринало - от 393 487 тона до 115,8 хил. тона, производството на пипер – от 197 187 т през 2001 г. до 51 хил. тона. Подобно е състоянието и при краставиците, припомни Милтенова. В същото време, ако се сравни броят на животните между 2001 и 2020 г., ще се види, че при говедата и овцете спадът е в няколко процента, докато при зеленчуците е в пъти, припомни председателят на съюза.
В края на миналата седмица освен Националния съюз на градинарите и още пет браншови организации – Съюзът на дунавските овощари, Добруджанският овощарски съюз, Асоциация български пипер, Асоциация на овощарите в България и Националната био асоциация, изпратиха протестно писмо до министър председателя Кирил Петков, вицепремиерите Асен Василев и Корнелия Нинова и земеделския министър Иван Иванов по повод ниските ставки на обвързаната подкрепа за 2021 г. и цялостната липса на подпомагане за едно от най-уязвимите производства в страната.
„Протестът беше изпратен през електронните пощи, но, ако трябва днес ще го депозираме и в деловодствата на съответните институции”, посочи Милтенова. В него браншът настоява за среща с премиера, тъй като на този етап диалог с агроведомството липсва.
Синор.бг публикува част от декларацията, отправена на 13 март, по време на протестите на Дунав мост.
„Настоящото писмо е продиктувано от възмущението на бранша, който представляваме – производителите на плодове и зеленчуци в България. Чашата на търпение преля, когато стана ясно, че освен забавените плащания по схемата за обвързана с производството подкрепа за 2021г. ставките по отделните групи култури са с около 20-25 % по-ниски от 2020 година. При положение, че има огромен ръст в цените на горивата, торовете и препаратите за растителна защита и ел. енергията, ние няма как да оцелеем с тази подкрепа, която получаваме една година по-късно.
Увеличението на цените на някои торове е с 200 %. Цените на горивата са с около 50-60%, по-високи, а може да достигнат и 100% в сезона. Производството на плодове и зеленчуци е свързано с най-високите разходи на единица площ, защото всеки декар се обработва минимум 10 пъти с пръскане, косене и други обработки, за да се произведе продукция. Разходите за ръчен труд са най-високи на единица продукция, а в производството на плодове ръчният труд е основен разход – резитби, прореждане, беритба, сортиране – всичко това става чрез ръчен труд.
При увеличение на всички разходи за производство – гориво, препарати, торове, труд, материали и по-ниските ставки по обвързано подпомагане как ще се справяме с отглеждането на нашите площи? Ние не можем без адекватна финансова помощ да покрием драстичното увеличение на разходите си. Себестойността на нашите плодове и зеленчуци се увеличи със 50% спрямо миналата година. Ето и конкретни примери:
Производство на 1 дка праскови – очакваният разход за 2022 г. е между 1 300 и 1 500 лв. При средно 2 000 кг от дка (завишено в най-добра година) и средна пазарна цена от 0,40 лв за кг ни очаква минусов резултат. В най-добрия случай загуба от 500 лв на декар! При пипера положението е още по-трагично. Загубите при пипера отиват над 700 лв на дка и няма смисъл да се отглежда при разходи от 3 000 лева на дка.
Мислите за останалите сектори, но за нашия сектор остават само добрите пожелания и обещания за края на 2023г.
Всички други сектори получиха подкрепа – de minimis, получават преходна и национална помощ, хуманно отношение към животните, обвързана подкрепа и т.н. Сектор животновъдство има 2 пъти повече финансирания от сектор плодове и зеленчуци, въпреки че и двата сектора се водят „приоритетни“. Няма да цитираме другите сектори с които дисбалансът спрямо нас след 2007 г. е огромен. Разпределят обвързаната подкрепа 66% на 34% в полза на животновъдството, Ковид мерките 60% на 40% - пак в полза на животновъдството. Питаме се кой целенасочено през последните години работи срещу българските плодове и зеленчуци и тази тенденция продължава въпреки декларациите за промяна?
Не знаем дали някой си дава сметка, че относителния дял на плодовете и зеленчуците в храната на човека е по-голям от зърнените храни и би следвало да е така по здравословни причини. Виждаме как се грижите за осигуряване на зърнения баланс и изхранването на животните. Да, това е важно, но не само това консумира българинът. Годишната консумация на хляб е 90 кг на човек, а плодове и зеленчуци -144 кг.
Някой информира ли ви, че с тези цени на торовете и препаратите, горивата и работните заплати, с тези ставки на обвързана подкрепа няма кой да произвежда плодове и зеленчуци? Ще бъдем принудени да не засаждаме зеленчуци, да не обработваме градините и да не се обира реколтата, ако нещо изобщо се роди!
Получават се тревожни сигнали, че в Нидерландия и Великобритания никой не засажда разсади поради високите цени на газа и Европейския съюз очаква недостиг на плодове и зеленчуци. Това не са трайни продукти като зърното и ако не се произведат или създадат условия за производството им, не могат да се съхранят 2 години в свежо състояние и няма откъде да дойдат.
Заявихте, че ще промените политиката и отношението към сектор „Производство на плодове и зеленчуци“ , че ще работите за възстановяване на сектора, ще подкрепяте пазарно и експортно ориентираните стопанства, но всички действия на правителството са точно в обратна посока. Производството, което създава заетост, добавена стойност и работи срещу обезлюдяването в селата се ощетява перманентно. С тази политика и подход няма да се увеличи производството на плодове и зеленчуци, а ще се унищожи окончателно сектора.
