Тазгодишната конференция на биологичното производство, която традиционно се провежда в рамките на селскостопанското изложение АГРА 2022 в Пловдив, премина с позитивизъм и надежди, че най-после администрацията обръща необходимото внимание към земеделието, обвързано с опазване на природата. Повод за това дават новият Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г. и Планът за възстановяване и услойчивост, чиито постановки в частта биофермерство бяха представени пред бранша от заместник министрите на земеделието Иван Христанов и Момчил Неков.
Пред журналисти зам. министър Христанов разтълкува част от бъдещите политики, които администрацията ще провежда, така че България да увеличи селскостопанските площи с екологично чиста продукция. Ще припомним, че пораженията от досега прилаганото подпомагане бяха катастрофални – за една година межде 2020 и 2021 г. от картата с билогични площи в България отпадната цели 30 хиляди хектара. В резултат на което процентът на биоплощите спрямо останалата използваема земеделска земя падна от 2,36% на 1,7%.
Г-н Христанов, какво подпомагане се планира за биологичното производство през следващия програмен период в Стратегическия план за развитие на земеделието?
Общо заложихме около 450 милиона евро, от които 350 млн. ще бъдат отпуснати по втория стълб (досегашната ПРСР) и около 120 милиона -по първи стълб (директните плащания). Колкото до ставките по първия стълб, те още не са обявени. Обсъждали сме ги заедно със земеделския министър Иван Иванов, но публично ще ги обявим, след като бъдат ясни и останалите ставки. Изчислението на ставките изобщо не е просто упражнение, тъй като конвенционалното и биологичното растениевъдство плюс животновъдствата са свързани и е важно да бъдат вътрешно балансирани, след като бъдат получен, за да бъдем сигурни, че няма отклонение. Нужно е време за съпоставка, за да бъдем сигурни, че няма да се получат асиметрии между една и друга ставка.
Възнамерявате да организирате по-мащабно изкупуване на биопродукцията за държавните ведомства, така че фермерите да имат стимул да се насочват към това производство. По каква схема смятате да работите?
Задължителното изкупуване на биологична продукция съществува и в момента през схемите „Училищен плод” и „Училищно мляко”. Това, което смятаме да направим, е с промени в наредбата и в методологията към нея да създадем условия за насърчаване на този процес. Първо, ще създадем условия за изкупуване с предимство на местните продукти от близко разстояние, които са конвенционални. На второ място - ще увеличим процента и на търгуваните биопродукти. Това обаче не може да стане само административно, защото в момента липсват достатъчно продукти, които да осигурят редовни доставки за ведомствата. Целта ни е да отворим процедурата по такъв начин, че училища, болници и детски градини да имат право да се снабдяват и с биохрани, и с продукти от тържищата – неместните продукти. Допълнително към това искаме да увеличим обхвата, но трябва да си дадете сметка, че когато става въпрос за болници и училища, то е важно самите те да си поемат разходите за изкупуване, защото става въпрос за продукция, отгледана по щадящ природата начин. Освен това задължително трябва да се знае, че двете програми „Училищен плод” и „Училищно мляко” не са програми за изхранване, а чрез тях държавата е решена да култивира навици у децата да използват тези храни. Затова и те не обхващат цялото население и всички възрастови групи.
Има ли вероятност изискванията на Зелената сделка да бъдат отхвърлени за земеделците, предвид войната в Украйна и дефицитите, които ще последват на световните пазари?
Със сигурност войната ще пренареди някои карти. Ако погледнете историята на България и Европа обаче, ще видите, че държавите в нашия континент много бързо се адаптират.
Дори да имаме временни размествания по Стратегическия план и на параметрите, те окажат въздействие през следващите 1 до 3 години, но после всичко ще бъде възстановено. Колкото до Зелената сделка и постигането на по-приятелска работна среща, защото това е крайната цел за нейното прилагане – да произвеждаме чиста храна и да намалим вредните емисии, то смятам, че тези изисквания отново ще дойдат на дневен ред. Виждате, че в момента всички държави в Европа са принудени да преразгледат в този миг сегашните си мерки – отварят се реактори, въглищни централи, увеличава се производството на петрол. Ние също ще се адаптираме за преодоляване на кризата, но в момента, когато тя отмине, отново ще се върнем към зелените мерки.
Как бихме променили експортната стратегия на страната, така че да изнасяме и зеленчуци вместо само зърнени и маслодайни култури?
Субсидиите се дават не за гарантиране на бизнеса на хората, а за тяхното подпомагане. В програмните документи на ЕС и България до 2027 г. е записано, че новият период няма да бъде за оцеляване на селското стопанство, а това ще бъде период на подем. Всички държави искат да видят смяна на поколенията и смяна на фокуса със земеделското поризводство.
Съвпадение е, че и нашето политическо ръководство си постави същите цели като тези в ЕС. Но, за да бъдат постигнати, ще ни е необходимо време, тъй като от една страна имаме пазарна икономика, а от друга - субсидии. Решени сме като кабинет да убедим и да обучим нашите компании и фермери как точно да продават в чужбина. Затова ще разчитаме на търговските представителства зад граница. Но като въведем промени в работата на аташетата зад граница, така че те действително да осигуряват клиенти и партньори за българските производители.
От друга страна е време да създадем и по-силен български пазар. Ако погледнете другите държави, там фирмите имат силен местен пазар, който им помага да наберат мускули и на тази база те излизат зад граница. Това няма да бъде еднократен акт, а последователно действие, което ще отнеме от една до 10 години, защото трябва да култивираме първо малките стопанства, после малките да станат средни, а средните – големи. Сега малките стопанства не могат да продават навън – те трябва да осигурят количества, които нито една голяма верига в чужбина не могат да приемат и затова ще подпомагаме малките да работят по чист и прозрачен начин. Ще насърчаваме пък големите да изнасят навън. Това наше намерение беше осмяно от някои колеги, но сме решени да започнем този процес.
Казахте, че от март месец започване активни проверки върху стопанствата. Подобни проверки сме виждали много, каква ефективност очаквате да постигнете?
Покажете ми в момента един сектор в България, който да не страда от стигмата „субсидиевъдство”. Който и сектор поотделно да вземем – и зърнопроизводство, и животновъдство, и биоземеделие, и останалото растениевъдство – първата асоциация е субсидиевъдство. Всяка нова инвестиция в земя е свързана с това да се вземат някакви субсидии, а не да се развива бизнес и да има реален продукт на пазара. Това е силно изкривяване.
Смятаме, че веднъж завинаги трябва да изчистим репутацията на българското земеделие, което гравитира само около субсидиите. И тези, които са населели системата само за да се облагодетелстват – да ги елиминираме. А тези фермери, които останат – нека да застанат пред обществото и да кажат – при нас субсидиевъди няма.
В тази връзка имаме нужда и от Закон за браншовите организации, така че тези структури да се изчистят. Докато бъде създаден този закон обаче и докато бъде усвоен на терен, ще минат поне 1-2 години. Затова започнахме първо проверките, защото чрез тях веднага ще премахнем стопаните, които не работят за пазара. Когато държавата реши, че са нужни мерки за едно реално производство на земеделска продукция, която да стигне до българските потребители, тя може да го направи.
Г-н Христанов, защо толкова много се забави изплащането на обвързаната подкрепа за плодовете и зеленчуците за миналата година и дали има връзка с тези проверки?
Категорично няма връзка. По отношение на проверките ще има промяна и в наредбите. Много добре знам, че досега са създавани нормативни клаузи, които да са „побутвали” в една или друга посока предоставянето на субсидии, затова нормативната уредба ще бъде пренаписана. Така че да гарантираме чиста и качествена храна, произвеждана от законно работещ бизнес.
(В интервюто са използвани въпроси и от други медии)
