За първи път от десетилетия насам депутатите от земеделската комисия в парламента проведоха изключително важна среща с бизнеса от хранителната индустрия по повод искането им за намален данък върху добавенота стойност (ДДС). Повече от 20 години секторът настоява за диференцирана ставка с основния мотив, че само така държавата би могла да премахне фирмите от сивия бизнес, които в момента доунищожават реално работещите преработватели. Проблемът напълно ескалира точно в този момент, когато заради непосилно високите цени на горивата и ел. енергията преработвателният сектор е в колапс, признаха предприемачите.
Срещата беше инициирана от председателя на комисията Пламен Абровски и в нея участваха представители на всички преработвателни браншове – мелничари, хлебопроизводители, птицевъди, млекопреработватели, градинари, винопроизводители, членове на Съвета по храните, на сдружението на храните и напитките, на асоциацията на безалкохолните напитки, Националната асоциаци на зърнопроизводителите и др. Всички те бяха изслушани не само от депутатите, но и от представителя на Министерството на финансите Людмила Петкова, отговаряща за данъчната политика във ведомството, която в диалог с бизнеса представи и мотивите на държавата да не прибегне до ниска ставка на ДДС, каквито бяха исканията на бизнеса.
Единствено обратното начисляване на ДДС би могло да бъде продължено до 2025 г.
Всички браншове очакваха с бюджета за 2022 г. държавата да свали ДДС върху храните поне на 9%, така че бизнесът да покрие част от загубите, които трупа заради непосилно високите цени на електроенергията и горивата, и да си поеме глътка въздух.
Както посочи Йордан Чарбаджийски от Съвета па храните, „свалянето на данъка няма да доведе до понижение на цените на храните, защото това е инфлационна мярка, която би намалила частично себестойността за производството”. Мариана Кукушева пък добави, че с поскъпването на храните оборотите на фирмите рязко спадат и затова свалянето на ДДС би „обрало” част от нарастващите разходи - в противен случай масовите фалити ще обезкървят икономиката. Огромният проблем този път е, че „България остана не само най-бедната държава в ЕС, но е и една от само трите държави-членки в ЕС, които няма да свалят ДДС върху храните”, а това вече представителите на бизнеса не могат да си обяснят, посочи Жана Величкова.
Според Людмила Петкова от финансовото министерство, ако държавата свали ДДС за храните само в малката потребителска кошница, бюджетът на страната ще олекне с приходи в размер на 1,2 милиарда лева, а това означава, че държавата трябва да търси друг източник на доходи. Ако ДДС-то падне само за плодове и зеленчуци, тогава дупката в бюджета би била 167 млн. лв., сочат изчисленията на МФ. При нисък ДДС за всички храни обаче дефицитът би нараснал до 5-6 млрд. лв.
Според Жана Величкова от асоциацията на безалкохолните напитки, администрацията не би трябвало да изчислява тези загуби само по номинална стойност, изчислена върху цените на продуктите. Държавата би трябвало да вземе предвид факта, че целият редовно работещ бизнес много скоро ще затвори врати заради кризата с горивата, а това означава социален и финансов срив за цялата система, защото българският бизнес няма да плаща данък печалба, осигуровки и всички останъли налози, дължими за бюджета.
И тук напреден план изпъкна най-сериозният мотив за сваляне на ДДС, свързан с невъзможността на държавата да се пребори със сивия сектор. Който в условията на намаляване на данъка в почти целия ЕС ще се развихри с пълна сила, смятат фирмите, които редовно си плащат данъците. Този проблем беше посочен и от председателя на птицевъдния съюз Ивайло Гълъбов, и от Мариана Милтенова от Съюза на градинарите, и от Мариана Кукушева.
Нинова се оправдава, че не са прокарали промяната
„Всички знаем колко често нелегалният бизнес внася продукти от Полша, където ДДС-то върху храните е най-ниско – 3%”, припомни Гълъбов. И допълни как „след като разтоварят стоката си в България, нарушителите правят фалшиви фактури и продават купената с 3% ДДС от Полша стока вече на 20% ДДС, но в България – и то чрез магазинчета от сивия сектор. Според бизнеса, след като и Турция свали ДДС на 1%, този проблем ще се изостри още повече. И така сивият сектор напълно ще унищожи законно работещите преработватели, заключават хората от бизнеса.
Целта на вчерашната среща беше депутатите от първо лице да се сблъскат с изключително сложния проблем с нелегалния бизнес при храните, неглежиран повече от 30 години, който държи около 30% от пазара. И който би станал неефективен, ако държавата все пак вземе политическо решение и свали данъка. Само така съществуването на нелегалните канали с точене на ДДС най-после ще стане безсмислено.
Засега коалиционните партньори отказват да пипат ДДС и го отлагат за актуализацията на бюджета през юни. Но реалният бизнес предупреди, че дотогава може и да го няма. Само, че тогава България ще започне да внася хляб, мляко, месо и др. продукти само отвън, предричат хората, които винаги редовно са си плащали данъците.
Екатерина Стоилова
