Всички производствени цени, включително на семената и продуктите за растителна защита вече са в тежест на земеделските стопани, но скокът в цената на торовете стана особено очевиден и тревожен за фермерите в България и Европа. Силен натиск оказаха и нарастващите цени на енергията. По данни на индустриалната асоциация Fertilizers Europe, една трета от фабриките за торове и амоняк в ЕС са били принудени да закрият или временно да намалят производството си вследствие от покачването на цените на газа.
Най-засегнато е производството на азотни торове, защото при него цените на газа достигат 80% от разходите за тази дейност. Паралелно поскъпнаха и торовете на базата на калий и фосфаор Тези сътресения се отразиха най-силно на зърнопроизводителите, но и на всички производства, които използват торове.
Ефекти от сътресенията
„Поскъпването на торовете стана неконтролируемо. От края на 2020 г. досега цената е 3 пъти по-висока“, коментира за Sinor.bg Силвия Кичева, председател на кооперация „Житница“ в Община Провадия. През лятото и есента стопанството е закупило по-голямата част от необходимите торове за пролетниците, но предстои набавянето на нови, а това вече ще бъде голяма тежест за неговия бюджет. От 350 лв/т амониев нитрат през 2020 г. цената е скочила до 1 450 лв/т без ДДС.
„Ще намаля количеството на декар, но това може да се отрази на добива“, казва стопанката. В краткосрочен план високите цени на торовете може да нямат значителни последици за стопанството, но дългосрочно ще има негативно отражение, особено като се прибави тежката сметка за ток, която спрямо същия период на 2021 г. също е двойно по-висока, посочва още Силвия Кичева. Пояснявайки, че държавата би трябвало да се намеси по-решително като регулатор в помощ на фермерите. „По-полезно би било държавата да се намеси като регулатор на цените на енергията, отколкото да чакаме компенсации от нея за скъпия ток или газ“, посочва стопанката.
В Полша свалиха ДДС върху торове и храни
Миналата година не беше лека и за българските заводи за торове. В условията на пандемията се наложи „Неохим“ АД да се лиши от работна сила, планирани ремонти също бяха причина за спиране на доставките. Почти целогодишно работи заводът в Девня. Като цяло обаче пазарът остава ограничен в условията на санкции върху износа от Русия и Китай, както и от ограниченията върху производството в Беларус.
Нови въпроси около снабдяването
За бъдещото развитие на селскостопанския сектор все по-важно става откъде Европа ще внася торове, на какви цени и какви са причините да избере съответния производител, отбелязват анализатори, цитирани от agweb.com. За да няма големи сътресения на пазара за торове според специалистите е необходимо доставките да бъдат диверсифицирани и да се работи с търговци в няколко точки на света, дори и това да означава стабилност на по-висока цена.
Еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски също коментира кризата при изслушване в комисията по земеделие на Европейския парламент (AGRI). „Проблемът с цените на енергията няма да бъде решен без политически инструменти. Европа наистина е изнудвана. Тази критична ситуация обаче трябва да доведе до преосмисляне на агрохранителната верига. Трябва да помислим как да направим европейското селско стопанство по-устойчиво. При подобни кризи намаляването на употребата на торове е добър подход“, посочи еврокомисарят.
Политиката на ЕС
В своята политика за храните чрез стратегията „От фермата до трапезата“ ЕК предложи амбициозно намаление с 20% на употребата на азотни торове до 2030 г. в сравнение със сегашното ниво в ЕС. По-подробна прогноза за потреблението до 2031 г. правят анализаторите на Fertilizers Europe. Те смятат, че средногодишното потребление на основните индустриални торове ще намалее – най-осезателно на азотния тор, следван от фосфатния тор и калиевия.
Филип Ромбаут за кризата с торове
В страните от Централна и Източна Европа все пак ще има положително търсене – с 0,2% до 2031 г. спрямо нивото от 2021 г., докато в Западна Европа се очаква спад с 8,3%.
За България се очаква 5% ръст спрямо 2021 г. при азотните торове, 22-процентно увеличение при фосфатните торове и 11% – при калия.
Анализаторите на Европейската комисия очакват умерен спад в цените на зърното в ЕС до 2024 г. поради намаляващото търсене на фуражи за добитък - съответно от 206 евро на 178 евро за тон пшеница, от 189 евро на 174 евро за тон ечемик и от 206 евро на 165 евро за тон царевица.
До 2025 г. търговията със зърно в ЕС се очаква да намалее с 8% – до 84 млн. тона, поради свитото производство и силната конкуренция на световните пазари. Според анализаторите съществува риск от негативни ефекти върху търсенето, ако високите цени на газа и свързаният с тях дисбаланс в производството на торове продължат няколко години. Въпреки това се очертава ЕС да остане конкурентоспособен на глобалния пазар за зърно.
Икономическите анализатори очакват пандемията да усили натиска върху производствените разходи и доставките на храни в глобален мащаб. Други фактори, които ще окажат влияние върху селскостопанския сектор, са желанието на държавите да имат повече торове на склад и повишаващите се цени на горивата. Анализаторите очакват увеличение на потреблението на биологични продукти не само в ЕС, а и в глобален мащаб.
+ Съвети от специалистите по торене:
* Уверете се, че разпръсквачите са правилно калибрирани, за да се постигне максимална възвръщаемост – размерът, формата, насипната плътност и здравината на гранулите може да се различават според марката, така че е необходимо да се обърне по-голямо внимание, за да се избегне потенциално намаляване на добива при ивици на реколтата.
* Пръскания не трябва да се правят преди обилни валежи, за да се намалят загубите от отмиване.
* Увеличаването на наличието на детелина в пасищата може да спести до 240 азот/хa
* Важно е времето за прилагане на тор според нуждите на всяка отделна култура
* pH на почвата трябва да бъде не по-ниско от 6,5 за обработваеми площи и 6,2 за пасища
Лилия Александрова
