Браншовите организации в сектора ще дадат две седмици време на новото ръководство на министерството на земеделието, преди да се срещнат с министър Иван Иванов и неговия екип за разговор за бъдещите политики. Повечето от тях преглътнаха първоначалната си изненада от решението на коалиционните партньори да поставят начело на агроведомството хора без агрономическа специализация или поне лица, познати на земеделската общност. Свидетели бяхме как кадровата политика на коалиционното правителство предизвика твърда разнопосочни настроения сред фермерите.
Тук не става въпрос за отрицателно отношение към личностите, назначени до този момент, колкото до неизвестността от бъдещото управление, пред което стоят за решаване изключително неотложни проблеми. „Не знам каква е нашата орисия, но като че ли селското стопанство винаги е пренебрегвано и недоразбирано от българските управленци”, коментира за Синор.бг зърнопроизводител от Северна България.
В момент, когато цялата икономика е в задънена улица заради цените на тока, фермерите изтръпват пред близкото бъдеще, когато ще трябва да се снабдяват с дефицитните торове за пролетната сеитба. След пика в цените на газа тази суровина поскъпна между 500 и 800%, а което е най-страшно, няма я на българския пазар и още от януари стопаните ще се сблъскат с този проблем, коментира за Синор.бг Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Като се добавят и трудностите при вноса на техника и електроника, чиито цени също удариха нови тавани, очевидно антикризисните мерки, които би трябвало да се вземат следващата година, ще бъдат теми на предстоящите срещи.
За какво се споразумяха партиите от коалицията
Да не говорим за подготовката на Стратегическия план за развитието на земеделието и за крайната необходимост от приемана не Закон за браншовите организации – все теми, по които браншът очаква бързи и адекватни решения. Като припомни, "че сме в края на една твърде нестандратна година", Костадинов посочи, че е време бизнес и администрация най-после да постигнат ефективен за земеделската общност диалог.
В тази връзка браншови организации са се договорили с министър Иванов първата среща с тях да се проведе в началото на януари 2022 г. вместо преди празниците, каквито бяха първоначалните им искания. Секторът ще очаква отговори главно на въпросите, свързани с политиките в земеделието и животновъдството, не толкова за компенсациите, защото секторът все пак се подпомага с европейски и национални средства. „Фермерите не очакват обезщетения за поскъпването на тока, но сме съпричастни с колегите ни от преработвателния бранш, с които сме свързани и които неизбежно трябва да вдигат цените, което пък ще се отрази и на инфлацията”, обясни още Костадинов. И заедно с преработвателния бранш земеделците ще настояват една от първите задачи нва новия кабинет да бъде приемане на Закон за браншовите организации, защото липсата на представителност ще препъне земеделците при провеждането на политиките до 2027 г., посочи Костадинов.
Подобно становище изрази неотдавна и собственикът на месопреработвателното предприятие „Тандем” Кирил Вътев, който в интервю за БНР припомни, че само със Закон за браншовите организации всички фирми в сектора ще излязат на светло, като ще са длъжни да оповестява редовно данни от финансовите си отчети, за заетите в производството и др.
Председателят на НАЗ припомни и отдавна поставяното от фермерите предложение за уреждане на законодателството по отношение на поземлените отношения. Негови колеги отдавна настояват едногодишните договори за рента да бъдат заменени с 5- или 7-годишни. „Само когато фермерите имат сигурност в ползването на земята чрез дългосрочни договори за ползване на земята, биха могли да инвестират в напояване, зелени практики и др.”, коментира Борислав Петков, зърнопроизводител от Югоизточна България. В тази връзка браншът има уверение от коацилионното правителство, че ще насърчава комасирането на земята. Въпросът е в какви срокове ще се прокарат законодателните промени.
Костадинов очаква също новият кабинет да вземе отношение по въпроса със скъпите торове. Пример за добра практика може да се вземе от гръцкото правителство, което въведе временна забрана върху износа на изкуствените торове.
Но най-големи са надеждите по отношение на начина, по който ще бъде завършен проектът на Стратегически план, тъй като повечето организации имат сериозни забележки по досега одобрените текстове.
Махат всички пенсионери от агроминистерството
И понеже в екипа на коалиционното правителство има много млади хора, се прокарва надеждата, че с деловия си маниер за решаване на проблемите те ще наложат съвършено нов начин в работата, така че бизнесът да се измъкне от примката на тромавата административна машина в управлението на страната.
Екатерина Стоилова
