Сътрудничество с браншовите организации и набелязване на належащите цели за развитие на българското селско стопанство, основаващи се на реформирани инструменти в общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП). Това е записано в коалиционното споразумение, подписано между четири от формациите, спечелили изборите на 14 ноември – „Продължаваме промяната”, „БСП за България”, „Има такъв народ” и „Демокщратична България”, по което трябва да се ръководи 99-то правителство на страната през своя мандат.
Преди да представим политиките, разписани по подсектори, ще акцентираме върху двете най-важни за земеделците теми – за таваните на директните плащания и намалението на данъка върху добавената стойност (ДДС) за някои храни.
По отношение на таваните новата власт запазва сегашното положение, при което горната граница на директните плащания е до 100 000 евро на фермер, но ще се направи преоценка за свързаността между стопанствата – с цел пренасочване на средствата към микро, малки и средни производители.
За да се намалят злоупотребите с Фонд работна заплата (ФРЗ) ще се въведе таван на приспаданията, изчислени върху 2,5 пъти средната стойност на стандартните заплати, свързани със селскостопанска дейност на национално или регионално равнище. Субсидиите пък ще бъдат пренасочвани към следните важни направления:
(1) производствата с висока експортна стойност и голям потенциал за износ,
(2) продуктите с висока добавена стойност (биохрани и преработена продукция) и
(3) експорта на готови продукти.
Промените в рамките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) предвиждат гарантиране на регионални бюджети на областно ниво и/или секторни бюджети, насочвани към инвестиции, съобразени с нуждите на самите земеделски производители. След анализ, ще се въведе възможност за определяне на пакет от мерки с таван на общата субсидия по втори стълб на ОСП, който да е насочен към големите производители, за да се гарантира ресурса за микро, малки и средни стопани на база секторни политики и области (съвместно с брашовите организации).
Анализ на възможностите за създаване на гаранционни фондове:
- за кредитни и гаранционни инструменти чрез Българска банка за развитие (ББР) или Държавен Фонд Земеделие, съвместно с търговските банки;
- за равен достъп до кредитен ресурс за малки и средни производители (национално финансиране);
- за подпомагане при кризисни и природно-климатични събития.
Анализ на възможността за провеждане на политика за стимулиране на обединения в сектори земеделие, животновъдство и преработката, избрани на базата на ясни критерии за представителност.
Финансово стимулиране на обединенията в земеделие, животновъдство и преработка чрез:
* пренасочване на държавна такса за управление на белите петна, или
* удържане на малка част от дължимите субсидии.Налагане на механизъм за контрол и обвързване на действително ползваните площи с реализираната продукция.
Мерки за премахване на нерегламентираното производство (извън това за домашно потребление) и търговия на плодове, зеленчуци и продукти от животински произход.
Кабинетът със сигурност временно ще намали ДДС за първично производство, като поетапно данъкът се върне на 20%, или пък като се намали ДДС само на стоките от „малката кошница“.
Във връзка с достъпа до пазарите ще има нова нормативна база за изграждане на административен капацитет за работа на тържищата и местните фермерски пазари. За целта ще бъдат изградени 6 регионални събирателни пазара с огледални мощности за пресни плодове и зеленчуци, и месо, чрез публично-частни партньорства (ПЧП) между държава, общини и оператори, които да дадат възможност на малките, средните и големите производители или вносители да пласират своята продукция към всички национални и регионални оператори за износ, събирайки в едно митници и НАП, лаборатория на БАБХ, сортировъчни мощности, пакетажни цехове, експедиционни, маркетингови и консултантски услуги, склад и съхранение.
По отношение на микробизнеса също има пакет от мерки, базирани на подходяща регулаторна рамка, съобразена с европейското законодателство и административен/експертен капацитет, които да подкрепят пазара на храни, добивани от физически лица в домашни условия –насърчаване на микропроизводството (социален ефект), пазарите за микро[1]производители, късите хранителни вериги и справедливо разпределение на добавената стойност.
Увеличаване на дела на местни и биохрани при обществени поръчки чрез въвеждане на критерии за възлагането им, включително чрез приоритизиране на изискванията закачество и въздействие върху околната среда. Разработване на критерии за избор на изпълнители така, че да позволяват набавянето на местни и биохрани (с добро съотношение цена/качество), като се вземат предвид перспективите, свързани с качеството, свежестта, сезонните вариации, устойчивата консумация и екологичните проблеми, освен хранителните качества.
Целта е не по-малко от 20% до 2025 г. и не по[1]малко от 60% до 2032 г. от продуктите и храните, включени в обществените поръчки, да са от местно производство и/или биологичен произход.
Облекчаване на условията и изискванията за регистрация, провеждане на обучения и консултации на микропредприятията, ангажирани в земеделието и храните, както и подпомагане на средата за развитието им, чрез разширяване на дейността на Националната Служба за Съвети в Земеделието (НССЗ).
Увеличаване на експертния капацитет на НССЗ по отношение на микро и малките стопанства. Въвеждане на програма ""Train the trainer"" за обучение на експерти, които да консултират микро и малките производители.
Подкрепа за създаването на мрежа от регионални центрове за споделени маркетингови и логистични услуги за микро и малките производители, включително и чрез използване на инструменти по ПРСР. Достъп за микро и малките производители до фермерски пазари и местен бизнес с цел повишаване на конкоретноспособността им и пазарната им ориентация. Увеличаване на отговорностите и ангажираността на външнотърговското звено при МЗХГ, което работи със службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) при Министерство на икономиката.
Ще бъдат приети национални стандарти за използването на защитени географски указания и защитени наименование за произход като ефективно маркетингово средство и средство за качествен контрол на производството. Въвеждане на Национална система от доброволни стандарти, гарантираща качество (Традиционен продукт, Пресен продукт), произход (Местен продукт, Фермерски продукт, Планински продукт), Справедливо възнаграждение, достъп до пазара (Директно от производителя, Пресен продукт), Здраве.
Изграждане на по-тесни връзки между компании с инвестиции в R&D в хранителния сектрор, като ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ с индустрията.
Провеждане на обща за сектора рекламна политика на държавно ниво, показваща България като земеделска дестинация и производител на храни с високи вкусови качества, включително като дестинация за качествен и устойчив кулинарен и винен туризъм.пециална грижа за микро предприятията.
Граничен контрол
Този път кабинетът се ангажира за пълен граничен и последващ контрол върху вноса на готова продукция от земеделски и животински произход с оглед на осигуряването на безопасност на храните, а също и въвеждане на пълна отчетност при вноса и използването на препарати за растителна защита, препарати за обработка на земеделски култури, медикаменти за животни и добавки за обработка/преработка/влагане в храни.
Една от първите задачи е да се структурират браншовите организации като партньор на изпълнителната власт, така че да се гарантира представителност на всички техни членове (големи, средни, малки и микро предприятия/стопанства). Създаване на възможност за възлагане на услуги и обучения, извършвани или наемани от браншовите обединения. Подготовка на нов Закон за браншовите организации в земеделието.
Важна промяна за младите фермери и семейните ферми е да се насърчават семейни стопанства в планинските региони, които да се подпомагат като съвкупни производителни/преработвателни единици чрез схеми и мерки. За целта ще бъдат въведени мерки за приоритизиране на достъпа на млади фермери до общинска и държавна земеделска земя и пасища.
Ковид кризата налага и други спешни политики в областта на агросектора, включени в коалиционното споразумение.
1. Ревизия на законодателството, касаещо традиционните и/или защитени български сортове и породи, в посока тяхното насърчаване.
2. Подобряване на информираността и маркетинга, включително и представяне на международни форуми и пазари, на българските винопроизводители.
3. Приемане на закон за плащанията на екосистемни услуги в земеделието.
4. Подобряване на взаимовръзката между земеделието, храните и туризма чрез създаване на инструменти в местната общност, каналите за дистрибуция, местно/регионално меню, микс от пазарно атрактивни услуги, възобновяване на автентични и традиционни местни продукти, храни и занаяти, подобряване на тяхната рентабилност, както и ефективен маркетинг, базиран на имиджа. Преразглеждане на храната като част от общата концепция за качество на туристическите маршрути и атракции, тъй като често чрез нея туристите оценяват дестинацията, дори ако храната не е основната цел на пътуването.
5. Проект на стратегия за трудова миграция за осигуряване на краткосрочно пребиваване в определени региони (над 200,000 българи), включително привличане на работници от други държави.
6. Извършване на анализ и разработване на мерки за справяне с последствията от световната криза на доставките, енергийната криза и инфлационния натиск спрямо сектори, заплашени от масов отлив на земеделски стопани, животновъди и преработватели.
7. Изграждане на ефективно фунционираща инфраструктура и капацитет за управление на рискови събития – овладяване на епизотии и градозащита.
8. Промени в категорията труд – най-вече по отношение на малките и средни фермери.
9. Анализ на възможността животновъдите да се пенсионират като втора категория труд.
10. Промяна на Закона за занаятите, с цел разширяване на броя на допустими за регистрация занатчийски дейнст като например хлебар, сладкар, месар, колбасар, сиренар, пестилджия, петмезджия, таханджия и др.
