За повечето производители на плодове и зеленчуци 2021 г. се оказа година на провалите и фалитите – може би една от най-трудните през последните три десетилетия. Не че земеделците са изненадани - всичко бе предначертано от липсата на политики в периода 2010-2021 г. То не бяха обещания за инвестиции в напоителни системи, то не бяха завоалирани опити на администрацията да симулира контрол по границите, за да пресече вноса на силно субсидирани зеленчуци от Турция или Европа. Да се чудиш как на този фон родният бизнес продължава да съществува и да се развива – особено след крайно сухите и горещи лета, продължили няколко последователни години след 2017-та.
Но „един път стомна за вода, втори път – стомна за вода и накрая стомната се счупила”, казва народът. Така дойде есента на 2021 г., когато кризите се стовариха с унищожителна сила и този ураганен вятър е на път да отнесе един от най-трудоемките бизнеси в подсектора – този на производителите на оранжерийна продукция. Защото кризата с горивата и побеснелите цени на електроенергията са последният удар, който със сигурност би могъл да повлече този бизнес към дъното. Тези мрачни прогнози изразиха от бранша още преди месец.
На 26 октомври ръководството на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) със седалище в Пловдив поиска съдействие от служебния кабинет. Единственото, което администрацията успя да направи, е да използва остатъка от силно орязания бюджет, завещан от кабинета ГЕРБ, който се грижеше да компенсира загубите от ковид кризата през 2020 г., без много да мисли за 2021-ва. Затова и тази година вместо обещаните 3 500 лв. на хектар обезщетенията за оранжерийните производители ще бъдат орязани до 3 300 лв. И това при положение, че цените на тока продължават да вървят нагоре, а вчера те достигнаха нов рекорд от над 524 лв. за мегаватчас, като до края на година те ще продължават възходящия си тренд. Да не говорим за липсата на пелети и редица други суровини, използвани от бранша за отопление на оранжериите.
Пред Синор.бг изпълнителният директор на БАПОП Теодора Кръстева изрази огромното си разочарование от отношението, което през последните години браншът е срещал в коминукацията си с министерството на земеделието. „Ако се чудите защо досега гласът на нашата асоциация не се чуваше, то е защото колегите ни отдавна са обезсърчени и не вярват, че българската администрация работи в полза на оранжерийното производство”.
Затова и браншът бавно и тихо умира. „Само вчера (22 ноември) ми се обадиха няколко колеги, които затварят оранжериите си заради невъзможността да устоят на ценовия натиск”, посочи Кръстева. И добави, че в момента положението на собствениците на оранжерии в Северна България е направо плачевно. „Колегите обраха последната реколта с краставици само преди дни, но ако температурите паднат, както прогнозират синоптиците, те ще трябва да отопляват празните помещения, ако не искат оранжериите да се срутят”, посочи Кръстева.
За незапознатите ще кажем, че при дъжд или мокър сняг, когато улуците на парниците са мокри, но последва заледяване, конструкциите натежават и се срутват. Подобни поражения през последните години се случваха не само в Северна, но и в Южна България. Именно затова браншът трябва да бъде подпомаган, защото му трябват средства дори когато не отглежда реколта, а следователно няма и приходи от продажбата на зеленчуците.
Общото настроение на бранша е към масово затваряне на бизнеса тази зима, което означава, че през феврурари и март 2022 г. на пазара няма да намерите български краставици. Към момента в асоциацията членуват 70 фирми като пълноправни членове, сред които и едни от най-известните и големи оранжерии в страната, други 24 са асоциирани членове. И немалка част от тях обмислят нулева година заради цените на енергоносителите.
„И в момента по борсите и тържищата липсват оранжерийни краставици, наше производство”, обясни Кръстева. Цената на едро на албански краставици в палети по борсите е 2,80 лв., така че в магазините и хипермаркетите оскъпяването ще бъде много високо.
И в Украйна оранжериите затварят
Голямата болка на родните производители обаче е, че в силно занижения контрол по границите, който е голяма заплаха за храната на българина. Като браншова асоциация експертите понякога правят лабораторни анализи на партиди от пазара, които показват сериозни отклонения от нормите. „Не ми се мисли какво и откъде ще внасят търговците следващата пролет, след като браншът тази есен няма как да продължи бизнеса си. И в същото време е нелогично да не приемат нито едно от предложенията на бранша - било за обратно начисляване на ДДС или за понижен данък”, песимистично заключава Кръстева.
Въпреки притесненията си председателят на асоциацията все пак има надежди, че с последните избори политиците в страната най-после ще променят отношението си към силно засегнатите от кризата бизнеси. „Аполитична съм, но с нетърпение очаквам бъдещото управление на страната и на земеделския сектор да се поеме от истински професионалисти, които познават проблемите на реалния бизнес”, посочи в интервюто си за Синор.бг Теодора Кръстева.
(Очаквайте продължение по темата)
Екатерина Стоилова
