Гомфрената е едно много изящно и впечатляващо цвете от семейство „Щирови”, роднина на амарантата и целозията. Наричат я царица на сухите цветя – безсмъртна и неувяхваща, тя е красива в цветни лехи и неподражаема в различни композиции. В древни времена на това цвете са приписвани мистични свойства и го смятали за символ на безкрайността на живота.
Наглед изглежда доста скромно като цвете, но е достойно за възхищение и цъфтящо от юни до есенните слани. А в Южна България могат да се видят цъфтящи гомфрени дори в края на ноември и началото на декември.
Амарантът - суперхрана, зеленчук и медикамент
Съцветията не променят своя цвят не само по време на цъфтеж, но и след това. Появата на нови сортове непрекъснато обогатява цветовата гама. Сверичната (кълбовидна) гомфрена е най-разпространена и популярността и сред цветарите и ландшафтни дизайнери непрекъснато расте.
Родът на гомфрената наброява цели 90 вида. Повечето от тях произхождат от тропиците на Америка и Австралия. В родината им тези растения се ценят не само за декоративните им качества, но като храна и суровина за приготвяне на лекарства.
Гомфрената се характеризира със сивкави, покрити с власинки срещуположно овални листа и малки цветове,събрани в кълбовидни съцветия (2-4 см в диаметър), подобни на детелина. Под всяко съцветие са разположени по две малки листенца, наподобяващи „ушички“.
Венчелистчетата са обагрени в различни цветове – пурпурни, розови, пинк, червени (кармин), оранжеви, бели или жълти.
Кълбовидната гомфрена е най-разпространена у нас. Тя образува храстчета с височина 30-60 см, а съцветията са разположени по върховете на основните стъбла и разклоненията. Има и компактни сортове, достигащи височина 15 см. Подобна на кълбовидната е пълзящата гомфрена, чиито стъбла са разположени хоризонтално и могат да се използват като покривни цветя за алпинеуми и бордюри. При условие, че нямат опора, стъблата увисват и са прекрасно решение за висящи кошници. Гомфрената може да се използва за различни композиции, които запазват декоративните си качества и красотата няколко години.
Като правило семената се вземат от централните стъбла и запазват жизнеспособност до 3 години. През май-април могат да се сеят на постоянно място, а ако искаме по-ранен цъфтеж – можем да направим разсад.
Изискванията за отглеждане са като на тропическа култура - това цвете и обича слънчеви места, защитени от течения и ветрове, но по принцип е истински спартанец. Понася засушаване, глинести, песъчливи и сухи почви. Оптимални условия са: слънчево и топло място, рохкава и добре дренирана почва, но умерено богата на хранителни вещества и умерено поливане.
Колкото повече слънце – толкова повече цветове. На богати почви развива пищна вегетативна маса и по-малко цветове, които се появяват по-късно. Гомфрената е изключително топлоустойчиво растение, а високата влажност на почвата и въздуха могат да се окажат пагубни за растенията.
Гомфрената може да се отглежда и като саксийно цвете и при подходящи условия цъфти целогодишно, като се изрязват добре развитите и достигнали максимална големина цветове, като по този начин се дава възможност за появата на нови.
В древността в Южна Америка са използвали цветовете на кълбовидната гомфрена за храна. Днес се използва в народната медицина при остър хроничен бронхит и бронхиална астма, кашлица, замъглено зрение, световъртеж и туберколоза. За целта се запарват 2-3 чаени лъжички в чаша вода за 3-5 минути или се използва като добавка към чая.
