В последните години болестите по лозовите насаждения се увеличават и представляват сериозен риск не само за гроздето, но и за насажденията. Това налага многократно обработване на растенията, за да спасим реколтата. Има и болести, които са практически неизлечими или много трудно се поддават на лечение. В тези случаи е много важно профилактирането, което до известна степен може да предотврати появата.
Как се справя с промените в климата стопанството на Венелин Делгянски
Филоксера – описание, признаци и профилактика
Дълги години филоксерата е смятана за болест, но всъщност това е един опасен вредител – въшка, унищожила около 1 милион декара лозя само у нас. В световен мащаб щетите са огромни. Пощадени са само тези, които са отглеждани на силно песъчливи почви (над 70% пясък), защото там въшката не успява да развие пълен жизнен цикъл.
Филоксерата има две форми – коренова и листна. Кореновата напада европейската лоза, а листната – американската. Това сериозно название е дадено неслучайно, защото при появата трябва да се изкоренят всички лози в радиус от 30 м и в продължение на 6-7 години в тази зона не могат да се засаждат други.
Признаците са: издатини по корените на лозите и израстъци по обратната страна на листата, които водят до силна деформация на листните петури. При нападение корените се разрушават напълно, което лишава растенията от хранителни вещества и вода. Разпространява се основно посредством посадъчния материал.
Бактериален рак по лозата
Бактериалният рак е все по-често срещана болест не само по лозата, но също по овощните видове и ягодоплодни храсти. Причинител е бактерия, която се придвижва по проводящата тъкан и предизвиква образуването на тумори. По корените и стъблата се образуват подутини със зърнеста структура, които от своя страна затрудняват храненето и сокодвижението, а това води до бавна гибел на растенията.
За наличието на бактериален рак говорят следните признаци: безпричинно отслабване на храстите, сериозно намаляване на плододаването, влошени вкусови качества на плодовете. След това се появяват и уродливите подутини, които могат да достигнат до внушителни размери – 15 см в диаметър.
Лечение на болестта няма, но профилактиката е много важна: предпазване от случайни наранявания, обеззаразяване на инструментите след обработване на всеки храст, редовно поливане и подхранване за повишаване на устойчивостта на растенията, отстраняване и изгаряне на заболелите растения.
Вертицилийно увяхване по лозата
Вертицилийното увяхване е гъбично заболяване – причинява се от почвообитаваща гъба, която се съхранява и в заразените части на растенията. Болестта се развива още в началото на лятото.
При заразяване листата на растенията повяхват, летораслите стават вяли, кората им се обезцветява и не след дълго изсъхват. Плодовете при заразените растения не се развиват – мумифицират се и изсъхват, но не опадат.
Единственият начин за борба е навременно изкореняване и изгаряне на болните растения и никога на това място не се засаждат нови.
Късовъзлие по лозата
Късовъзлието е най-вредоносната и разпространена вирусна нелечима болест по лозата. Вирусът е щам на вид мозаечно заболяване, но серологично е различен. Разпространява се механично – присаждане, сок от болни растения или почвени нематоди. Има три щама, които си приличат. Късовъзлието е забележимо е само в хроничната му форма. То предизвиква силна редукция в растежа – леторастите имат зигзаговиден растеж, а междувъзлията са силно скъсени и често образуват двойни възли. Листата са силно видоизменени, разположени нагъсто и образуват розетка.
Листата на болните растения се деформират и по тях се появяват възли от сърцевиден или линеен вид, а след това и жълта мозайка. Тя може да бъде точкова, петниста, дифузна, последвана от цялостно пожълтяване на листата. При различните сортове мозаечното напетняване е различно.
Болестта е неизлечима, но може да се забави развитието и. Болните части и растения се отстраняват и изгарят, почвата се обработва и подхранва, а на това място лози не се засаждат поне 10-на години.
Гроздовете са малко и с неоплодени дребни зърна.
