През тази година в Сърбия добивите от акациев, липов и ливаден мед ще бъдат със 70-75% процента по-ниски от средните, а заради честите дъждове и студените нощи през периодите на цъфтеж на медоносните култгури някои пчелари останаха буквално без реколта, съобщи местната телевизия „Агро”. По тази причита цената на меда се повиши с над 100% - от 6-7 евро до над 15 евро за килограм.
Учени в САЩ създадоха противоотрова за пчелите срещу пестициди
Само при слънчогледовия мед, който е със същото качество като акациевия, добивите не са намалели, но потребителите не са склонни да го купуват. Пчелари смятат, че добивите е можело да бъдат по-силни, ако са пренесли кошерите на места с по-добри условия за събиране на нектар, но разходите са били високи и малцина са се решили да го направят.
През тази година обаче Сърбия ще продаде на външния пазар по малко мед, предимно акациев и основно в Европейския съюз, който е най -големият потребител. Налице е интерес и от китайски търговци за внос на местния пазар. „Имахме интерес и от Китай. Китайците се развиват, имат много милиардери, които искат да се хранят качествено и търсят качествена храна по цялата планета. Две компании дойдоха, но ние не се съгласихме. Това не означава, че няма да го направим в бъдеще, защото Сърбия реално може да изнася мед за Китай, въпреки че самият Китай е голям износител”, твърди президентът на Асоциацията на пчеларските организации в Сърбия Родолюб Живадинович.
През 2020 г. Сърбия постигна рекордни приходи от износа на мед от 15,1 млн. долара, като продаде 2701 тона. Най-много мед пък е изнесен през 2013 г. – около 3300 тона.
Годината ще се запомни и с това, че беше арестуван първият фалшификатор на мед в Сърбия и бяха обявени десетки съмнителни производители, чийто брой нараства значително през периоди на недостиг на продукта. Освен че предлагат на потребителите мед с ниско качество, изчисления сочат, че те са укрили и данъци за около 500 000 евро.
„Необходими са още по-силни действия и постоянно наблюдение на пазара и прилагане на наказателни мерки. Най-големият проблем на Сърбия е, че няма добри наказателни мерки като ЕС, така че фалшификаторите си плащат глобата и продължават да действат. Затова поискахме да се приеме закон като в ЕС”, изтъква Живадинович.