На 7 септември този година министерството на земеделието публикува окончателния доклад за изпълнението на програмата за развитие на селските райони ПРСР 2014-2020 г., който беше представен в Брюксел в началото на 2021 г. Основният извод от него е, че с неадекватните си изисквания към бизнеса администрацията е заложила провал в изпълнението на проектите за енергийна ефективност, напояване и намаляване на вредните емисии. С други думи, с този отчет на администрацията трябва да й светне „червената лампичка”, че през следващия програмен период България трудно би могла да отговори на новите правила на Брюксел, ако в Националния стратегически план не залегнат изпълними от българските земеделци условия за кандидатстване.
Както и през първия програмен период от 2007 до 2014 г., така и през втория родният бизнес в максимална степен разчита на подпомагане за инвестиции в земеделските стопанства, където напливът от проекти е най-голям, показва отчетът на МЗХ.
При двата приема по подмярката 4,1 за инвестиции в модернизация, които фонд „Земеделие” проведе през 2015 и 2016 година, депозираните проекти са 6 288, но от тях субсидиране са получили едва 1 018 проекта, показва отчетът.
И по директните плащания липсват анализи за ефекта от подпомагането
Най-интересното е, че общият бюджет по двата приема, надхвърля 451,31 млн. евро, но към края на 2020 г. платената субсидия по тези договори е едва 222,46 млн. евро. Това означава, че досега фондът е разплатил едва половината, така че по правилото N+3 тепърва има да се доплаща още 228.85 млн. евро. Отчетът не дава данни за платените средства през 2021 г., така че не е ясно дали през следващите две години и 4 месеца всички оставащи одобрени проекти ще получат подпомагането, каквито са очакванията.
Отчетът дава отговор на въпроса в кои направления фермерите основно са насочвали инвестициите в периода от 2015 до 2020 г. Най-много средства се платени в направелние 2A „Подобряване на икономическите резултати на всички земеделски стопанства и улесняване на преструктурирането и модернизирането на стопанствата, особено с оглед на увеличаването на пазарното участие и ориентация”, където към края на миналата година изплатени субсидии възлизат на близо 170 млн. евро.
Доста ограничен ресурс от 55,6 млн. евро е насочен в направление 2В „Улесняване на навлизането на земеделски стопани с подходяща квалификация в селскостопанския сектор, и по-специално приемствеността между поколенията“.
Парите за напояване по направление 5А „Повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство” са символични - едва 3 млн. евро.
Красимир Кумчев за бъдещата стратегия
Доста по-ефективно обаче е усвояването на ресурса по направление 5В „Повишаване на ефективността при потреблението на енергия в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост”, където са преведени над 51,6 млн. евро.
Отчетът показва, че родните фермери нямат подготовка в разработването на планове за енергийна ефективност, защото до 2020 г. по направелние 5C „Улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци и остатъци, и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката” са усвоени едва 1,9 млн. евро. Подобно е положението и с проектите по направление 5D „Намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство”, където платената субсидия по одобрените проекти към края на 2020 г. е само 680 хил. евро.
На този фон е трудно да си представим как родните чиновници ще помогнат на бизнеса да усвояват средствата за опазване на околната среда, където 30% от бюджета през следващия програмен период ще бъде насочен само в тези направления.
Екатерина Стоилова
