Какво се случва с цените на храните в потребителската кошница, отразява ли се вече поскъпването на електроенергията и какво да очакваме до края на годината при основните продукти – това коментира пред Sinor.bg Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
- Г-н Иванов, какво наблюдаваме по отношение на пoтpeбитeлcĸaтa ĸoшницa през септември?
- От всички наблюдавани 27 основни хранителни продукта в момента имаме цена на потребителската кошница от 79 лева при 71 лева през 2020 г.
Олиото е сред основните продукти, които са с по-сериозно изменение спрямо миналата година с понижение на цената от 35%. Това става на фона на понижение на цената на слънчогледа на световния пазар за последния месец и половина и спад в търсенето на слънчогледова мазнина. Ще има още опити за задържане на цената, но тенденцията и на европейския, и на световния пазар е да върви надолу, дори някой играч да има желание да извелече полза от пазара.
Лимоните и ябълките също са по-евтини спрямо 2020 г.
Свидетели сме на по-скъпи домати, краставици и почти целия спектър зеленчуци.
Имаме може би рекордна година при добива на зърно. Очакваме официалните данни, но пшеницата е около 7 млн. т, което е една свръхреколта за 2021 г. и предпоставка за стабилен пазар при зърното и хляба, като за нуждите на страната са нужни около 2 млн. т.
България в лидерските позиции по износ на пшеница
При захарта има покачване на световния пазар в Лондон. В същото време на българския пазар това почти не се отрази в цената на едро. Имаме разлика от 4 ст. спрямо миналата година – от 1,31 лв. до 1,36 лв.
При млечните продукти изменението е с около 5% спрямо миналата година, но маслото е с 5% надолу.
При птицевъдството имаме цени на яйца и пилешко месо, равнозначни на последните 8 години – това е земеделското производство с най-малки промени, което не е добре за производителите, тъй като разходите се променят, а цените са почти същите при смазваща конкуренция в сектора.
Цените на свинското са на равнището от миналата година и е възможно да стигнем равнището отпреди Африканската чума по свинете. Това е добра вест за потребителя, но не и за производителите на свинско месо, като всичко това се дължи на конкурентния пазар. Не очаквам резки промени в цените нито пък някакви особени проявления през есенния сезон.
Климатичният фактор и добивите формират 90% от цената на плодовете и зеленчуците и в това отношение имахме скъп август. Неблагоприятният климат и последвалите по-ниски добиви се комбинираха с паниката покрай ковид кризата.
Още началото си септември показа, че тръгва спад в цените на доматите и краставиците. Доста излишък има вече на пазара. На практика може да наблюдаваме доста по-евтин октомври.
По отношение на пипера ще имаме вероятно по-високи ценови равнища спрямо миналата година, тъй като реколтата е лоша и тази в съседните държави не е много по-добра, като търсенето оказа своето влияние.
При прасковата наблюдавахме цяло лято много по-висока цена спрямо миналата година заради спада в производството.
Като цяло европейският пазар е доста балансиран, мощно конкурентен, действат задържащи фактори, просто имахме един по-скъп август в рамките на нормалното. Каквото става на световния пазар, особено на европейския, непрекъснато се случва и при нас. Като икономически взаимодействия нищо не предполага някакви резки движения в целия Европейски съюз.
- По-скъпият ток за бизнеса повлия ли вече на цените на храните?
- Под влияние на цената на ресурсите по принцип наблюдаваме изменения при преработвателните сектори. Още от юни започна да се отразяват по-скъпата електроенерия, включително и цената на природния газ, но очаквам промените да са в рамките на 5% максимум. При всяко едно положение процентите ще са под десетте и няма да видим нещо особено.
Може би тези 5% при кашкавала и сиренето са следствие на по-скъпите ресурси.
Същото става и с цената на хляба. Въпросните 8 – 20 ст. са абсолютно закономерно повишаване на цената. Нямаме спекула, а нормално взаимодействие между търсене и предлагане, съответно нашият пазар няма как да не отрази световните тенденции.
Макар че и в двата сектора имаме сериозно покачване на цената на труда, те трудно могат да реагират заради силната конкуренция.
На практика се очаква един спокоен пазар, който няма да се отличава като тенденция от 2020 г. Може би ще има закономерна инфлация, като при цените на храните има около 4% изменение, но повече благодарение на август.
В последните 6 – 7 години имаме силно конкурентен пазар и затова не наблюдаваме резки процеси.
При плодовете и зеленчуците климатът е много важен, по отношение на млечни и месни сериозни фактори са болестите по животните. Но това са необичайни ситуации, в момента няма такива данни и дано да няма.
- Как влияе ковид кризата на пазара?
- Има натрупана истерия, хората се умориха от епидмията и върху пазара действат психологически фактори. В България бяхме свидетели на едно юлско много усилено потребление. Това повишаване на търсенето придвижи цените нагоре през август, но сега вече сме извън туристическия сезон, доста стока има в излишък на пазара, това ще уравновеси нещата.
След приключването на активния сезон по Черноморието очаквам септември да е по-спокоен от август, а октомври не е изключено да е на нивата от 2020 г. като цяло.
- От НАП отчетоха, че са направили над 10 хил. проверки на превозни средства, складове и обекти за търговия на едро с плодове и зеленчуци.
ДКСБТ извършва регулярни проверки на стоковите тържища. От гледна точка на правомощията на НАП аз приветствам този тип намеси, защото има нарушения, които са в техните правомощия.
Има ежедневни нарушения и те са свързани с продажба на стока без документи, или укриване на обороти – това са рутинни неща, винаги има кой да нарушава закона, никога не може системата да е в идеално състояние, но като цяло работи добре и правилата се спазват.
Като цяло пазарите са в много по-добро състояние в сравнение със ситуацията преди 10 – 20 години. Има какво да се подобрява, но тези процеси стават постепенно, защото са свързани с добри търговски практики. Лека полека стъпка по стъпка вървим нагоре. Важното е, че има прогрес в развитието на търговията.
Фирмите на светло са все повече. Ако сравним промяната за 10 години, ако в миналото около 30% са били на тъмно, сега са между 7 и 10%.
Има субекти, които обичат да нарушават закона, затова контролът трябва да си върши работата.
Надежда Иванова
