Да помислим за презасяване на измръзнали посеви от ечемик

28-03-2006 г. Понижението на температурите през третата десетдневка на януари създаде реална опасност от измръзване на някои посеви от ечемик. В сравнение с пшеницата критичната температура за измръзване на ечемика е значително по-висока - минус 12 - минус 14оС в зоната на възела на братене, докато за пшеницата тя е минус 17 -минус 18оС . На много места в страната температури под критичните за двете култури се задържаха повече от седмица. Опасността от измръзване се засилва от факта, че ниските температури са съчетани в повечето случаи със силни ветрове и липса на снежна покривка. Агроклиматичните условия през есента на 2005 г. не бяха от най-благоприятните за извършване на сеитбата на есенниците. Това е причина част от посевите да се засеят извън оптималните срокове. В зимния период встъпиха растения с добре развити коренова система, братя и листна маса, при които процесите на закаляване протекоха нормално, но също и растения, които са в ранни фази на развитие - току-що поникващи или на 3-4 листа. При тези посеви опасността от измръзване е най-голяма. През този период, докато почвата е замръзнала на 15-20 см дълбочина, е трудно да се прецени процентът на измръзнали растения. Това може да стане след трайно затопляне на времето най-малко за 7-8 дни, когато презимувалите растения ще започнат нова вегетация. Ако се изчака този период е възможно да се закъснее с подготовката за презасяване на измръзналите посеви. Предварителна преценка за размера на измръзналите растения може да се извърши чрез вземане на проби (монолити) на замръзнала почва с растения от различни части на посева и се поставят най-напред за 12 ч при температура 4-5оС, после температурата да се повиши на 10-12оС до пълното размразяване на почвата. Растенията се отделят от почвата и се преглежда възелът на братене. На измръзналите растения той е мек, воднист и тъмнокафяв на цвят. Поставянето на пробите при начална висока температура предизвиква бързо размразяване, при което замръзналата вода в междуклетъчното пространство не може да се върне в клетките и да възстанови тургура на растенията. Тогава се наблюдава т. нар. "лъжливо " измръзване, което може да ни заблуди за размера на измръзналите растения. При отчетени повече от 30- 35 на сто измръзнали растения трябва да се помисли за съдбата на тези посеви и възможността за частично или пълно презасяване. Друга преценка, която трябва да се направи, е да се определи характерът на повредите - дали те са равномерно разпределени в посева или измръзването е на петна, различни по големина в посева. Ечемикът е една от културите, отличаващи се с голяма пластичност по отношение изискванията си към условията на поникване, температурен и светлинен режим. Поникването на семената започва при 1-2оС и е по-активно и равномерно при по-малки температурни амплитуди. Изискванията на културата във фаза братене са 6-8оС през есента и 25-40 дни яровизационен период при есенна сеитба и 3-12оС при сеитба рано на пролет и много къс период на яровизация 3-5 до 10 дни. На базата на тази широка приспособяемост на ечемика съвременната селекция е създала както типични зимни и пролетни сортове, така и такива сортове, които могат да се засяват в много по-широк диапазон от време. Именно те представляват интерес за земеделския производител за презасяване на измръзнали посеви през зимно-пролетния период. До края на февруари за сеитба могат да се използват зимно-пролетни биотипове, представители на които са сортовете Обзор, Зенит, Веслец. Те се отличават с добра зимоустойчивост и студоустойчивост с критични температури на измръзване между -11- 13,5оС при възела на братене. Запазват високата си продуктивност и при по-късна сеитба. Подходящи са за отглеждане във всички райони на страната. За по-късна сеитба (до средата на март) трябва се използват предимно пролетни биотипове, които намират по-ограничено приложение в нашата страна. Друг сорт, който може да се използва за зимно-пролетно засяване, е Каскадьор 3. Продуктивният му потенциал е 850-950 кг/дка при нормални условия. Подходящ е за засяване през есента и рано напролет. Има подчертана сухоустойчивост, което му дава възможност да формира нормален добив и при по-късна сеитба. По данни на автора на сорта проф. Стоян Цветков при сеитба на 8 март през 1998 г. на площ от 3000 дка от него е получен среден добив от 400 кг/дка. Тези земеделски стопани, които имат намерение да презасяват измръзнали посеви от ечемик, трябва навреме да се снабдят с качествени и обеззаразени семена от посочените сортове и да изчакат подходящ момент за извършване на сеитба. Зимно-пролетните многоредни сортове ечемик се засяват с 420-450 кълняеми семена на 1 м2, а двуредните - 400-420 семена на дълбочина 4-6 см. При повишена влажност на почвата, характерна за този период, най-добре е да се използват дискови сеялки за директна сеитба, които запазват влагата, структурата на почвата и не я уплътняват. От в. Фермер