Защо при силен ръст на търсенето на лавандулово масло производители ще се върнат към пшеницата и слънчогледа, с кои изисквания на пазара трябва да се съобразяват фермерите и какво е качеството на тазгодишната реколта – тези въпроси Синор.бг зададе на Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК).
Г-жо Андреева, как ковид кризата се отразява на пазара на етерични масла и по-специално на изкупуването на маслата от роза и лавандула?
Ковид кризата се отразява по различен начин при двата вида. Специално при розовото масло спадът в търсенето е много сериозен поради факта, че то се влага основно в луксозна парфюмерия и козметика. Магазините, които ги продават, са на летищните терминали, в туристическите обекти, които генерално бяха силно ограничени или затворени.
Докато при лавандулово масло пандемията предизвика ръст на търсенето. Няколко научни изследвания, публикувани в престижни издания, представиха доказателства за антивирусния, противогрипен и дезинфекциращ ефект на лавандуловото масло, вследствие на което доста по-голямо количество масло се изнесе от миналогодишната реколта.
Какви количества бяха отбелязани при износа?
През 2020 г. са реализирани 256 т лавандулово масло, което е с около една трета повече от 2019 г. и с 50 на сто повече от 2018 г. Само от януари 2021 г. до момента са реализирани почти 100 т , като се очаква отново да достигнем миналогодишния обем на продажби и в някаква степен те да бъдат надскочени.
За сметка на обема намалява средната продажна цена. Ако през 2019 г. цената е била малко над 60 евро, през 2020 г. спадна до 56 евро, а сега е е 47 – 50 евро според агроминистерството, Агенция Митници и НСИ.
На браншово ниво колегите коментират, че има запитвания и продажби, но на качествена продукция. При розовото масло с прироритет са запитванията за Защитено географско указание „Българско розово масло“ и отговарящо на БДС.
При лавандуловото масло запитванията приорететно са за БДС ISO 3515 .
При това търсене ще се реализират ли прогнозите за отлив от отглеждането на лавандула?
Много е вероятно да се реализират, защото търсенето е високо, но предлагането е два пъти повече.
През 2012 г. в страната се отглеждаха 47 хил. дка лавандула. Увеличаването на площите започна от 2017 г., когато достигнахме около 120 хил. дка. През 2018 г. вече отбелязахме 140 хил. дка, а през 2020 г. по официални данни имахме 210 хил. дка лавандула в цветодаване, така че се очаква да се произведат около 500 – 600 т.
Къде очаквате този отлив?
Най-вече там, където инвестициите са направени с краткосрочни намерения. Основно очаквам това да се случи в Североизточна и Северна България на земи, които традиционно преди това са били заети с пшеница, рапица и слънчоглед.
Цените на пшеницата нарастват на международните пазари, затова някои арендатори и собственици на ниви ще се преориентират отново към културата, която могат да реализират.
За разлика от розовото масло, което няма срок на годност, лавандулата не може да бъде съхранявана дълго време. Тя трябва да се реализира в рамките на две, най-много до три години, защото още първата година започват процеси на окисляване, качеството се влошава и продуктът става непродаваем.
Ако има такъв отлив, това ще бъдат основно стопани, които традиционно не се занимават с тази култура. В същото време в Южна България има насаждения на 20 – 30 години, основно в района на Чирпан, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив и Казанлъшката долина.
Там по-високо ли е качеството на маслото?
И в Северна България се произвежда масло с добро качество. Това е въпрос на спазване на сортовата чистота. Много е важно насаждението да се направи с чисти сертифицирани сортове от лицензиран производител. Друго условие е да не се смесват сортове, защото те имат различен период на готовност за жътва, като така се получават недобри показатели.
Производителите на розово масло
Лавандулата е изключително непретенциозна спрямо почвените условия. Тя изисква песъкливи, каменисти почви с много слънцегреене. Просто е грехота най-богатият чернозем да бъде използван за това растение. Тази богата почва много бързо го амортизира и след няколко години то вече не е в толкова добро състояние.
Валежите, които преобладаваха в Северна България, също са проблем, защото най-важни са последните дни слънцегреене преди жътва, така че маслото да се качи в съцветието и да има високи добиви с добро качество.
Жътвата започна, какво ще е качеството на тазгодишната реколта?
Обобщенията ще се направят в края на кампанията. Много е важно да се използват акредитирани лаборатории за анализите. Задължително е малките стопани да потърсят коопериране с цел намиране на пазар и реализация на продукцията.
Произвеждаме масло с изключително високо качество и спазване на сортовата чистота, има и продукт, който не може да бъде наречен лавандулово масло, той е лавандин или друго производно. Ако за него производителят си намери пазар, който не е толкова претенциозен, няма проблем – например чайове, тинктури и ароматерапията в някаква степен могат да поемат продукт, който не е изключително по БДС стандарт.
Истината е, че лавандуловото масло по БДС стандарт се търси от престижните компании за влагане в най-скъпите продукти, там може да се гони цена.
Кои са основните пазари на българското лавандулово масло?
Това са САЩ, Западна Европа, Китай, Далечният Изток, Канада. Има търсене, но имаме и конкуренция, тъй като то не се произвежда само в България.
Производството на козметични и парфюмерийни продукти у нас е традиционно, първата козметична фабрика „Ален Мак“ в Пловдив е създадена 1890 г. Над 150 са компаниите, които се занимават днес с производство на козметични продукти, тоалетни принадлжености, хигиенни препарати, парфюми и парфюмни композиции.
Интервюто взе: Надежда Иванова
