Въпреки декларациите за защита на родното производство мандрите в страната не намаляват количествата внос на сухи млека от Европа. Нещо повече - последните данни на министерството на земеделието показват, че за пет години от 2015 до 2020 година млекопреработвателният сектор е внесът с близо 3 хиляди тона повече концентрирани млека, сметана на прах или млечен концентрат, който влагат в производството на сирена, кашкавали и други продукти.
Вместо да изкупуват с предимство мляко от българските животновъди, мандрите всяка година използват значителни количества млечни суровини от други европейски държави. Ако през 2015 година този внос е възлизал на 14 153 тона, то през миналата година количествата вече надхвърлят 17 хиляди тона, сочи отчетът на агроведомството за 2020 г.
Благодарение на този внос мандрите увеличават количествата преработена суровина. И ако през 2015 година преработеното краве мляко е било 493 236 тона, то през 2020 г. количествата достигат 676 449 т. Или, ако от тях извадим 17-те хиляди тона внос на кондензирани млека, вероятно родната суровина е 659 449 т. Което очевидно се дължи на окрупняването на българските животновъдни стопанства.
Тук обаче възникват няколко въпроса. Защото за пет години общите количества преработени млека от мандрите са 679 244 тона и от тях кравето мляко е 676 449 т. В същото време в обобщената статистика се посочва, че 241-те млекопреработвателни предприятия, които са подали информация на агростатистиката, са съобщили, че през 2020 г. са преработили 717 млн. литра сурово мляко, като в тази бройка включват и вносът на всякакви млека.
Въпросът на Синор.бг е как така през 2015 г. преработените продукти от краве мляко са били 493 236 т, а през 2020 г. - 676 449 т., или общо преработените количества българско краве мляко за петте години са нараснали с цели 183 213 т. Ако е така, родната администрация щеше да се хвали с постигнатите темпове, което не се случва.
Подпомагането по подмярка 4,1 за животновъдите
При останалите млека данните са по-реални, защото България не внася овче, козе или биволско мляко, затова и данните за петгодишния период са по-точни. Според статистиката през 2015 година родните мандри са изкупували и преработвали по 18 886 т овче мляко – до 2018 година тези количества растат, достигайки 25 098 т. През последните три години обаче суровината за овче мляко остава същата, така че не се отчита ръст в изкупуването на тези млека.
За петте години от 2015 до 2020 г. лек ръст има в изкупуването на козе и биволско мляко. Данните преди пет години показват, че преработеното козе мляко е било 8 035 т, докато през миналата година количествата са 10 413 т. – или с около 2 хил. т повече от тези през 2015 г.
При биволското мляко увеличението е символично – преди пет години мандрите са преработвали 3 052 т сурово мляко, а през миналата година – едва 4 461 т. Сравнено с 2019 г. статистиката отчита спад, тъй като тогава овчето мляко, преработено на сирене, е било 4 760 т.
На фона на данните, обобщени в таблиците на министерството на земеделието, виждаме, че през 2015 година мандрите са преработили общо 523 189 т краве, овче, козе и биволско мляко, от които 493 236 е кравето мляко. Затова е интересно да разберем как така при всички други български млека ръстът за последните пет години е минимален. Само при кравето увеличението е с цели 180 хил. т в разстояние на пет години.
