На 24 май България отбелязва деня на светите братя Кирил и Методий и тяхното велико дело – създаването на буквите за славянските племена, открило пътя към духовното им израстване и осигурило приемствеността в културното им развитие. На този ден отдаваме почит на всички просветители, учени, творци и светли умове в българската история и съвремие, дали своя принос за развитието на просветата и културата.
Празнуването именно на 24 май като Ден на славянската писменост и българската култура започва през 1916 г., когато в България е приет Григорианският календар, според който денят на св. св. Кирил и Методий, почитан от Българската православна църква на 11 май по църковния календар, се пада на 24 май по държавния. През 1968 година църквата започва да отбелязва деня на светите братя на 11 май, а 24 май се чества само като "Празник на българската просвета и култура и на славянската писменост". През 2020 година с решение на Народното събрание името на официалния празник е променено от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" на "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност".
Това е българският празник, който има най-дълга традиция на честване – вече 200 години България слави деня на Св.Св. Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис, където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен. В съвременната историография се приема, че за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
Заслугата на Кирил и Методий към славянското и световното културно наследство са огромни, тъй като те не само създават азбука, съобразена със специфичните звуци за говора на огромни маси от хора, но и популяризират и налагат своето творение. Заслугата на средновековната българска държава и народ пък е прегръщането на тяхното дело, като същевременно го предават на останалите славяни. Днес нашите букви са нашата идентичност и нашият принос за многообразието на европейската и световната култура. Те са българското наследство, съхранено от народа през вековете.
