До Великден остава малко повече от месец, а стопаните отдавна са договорили продажбите благодарение на постоянните си клиенти, които през последните години търсят преки контакти за доставка на качествено месо от планинските ферми. Затова днес няма да говорим за цената на агнешкото месо, а за алтернативите пред овцевъдството, което заради обезлюдяването на селските райони много скоро ще се превърне в бутиково производство.
Не само защото работната ръка по селата е на изчезване, но и защото пасищата и ливадите са окупирани от хора без животни, заради които нито един млад фермер, който възнамерява да се захване с животновъдство, не би могъл да започне бизнес без осигуряване на фуража. А колкото до отговора на въпроса дали някой от следващото управление би проумял, че животновъдството е обречено, докато схемите за източване на европари от пасища и ливади съществуват – това очевидно е въпрос с повишена трудност.
Но думата ни сега е за така наречените активни или реални фермери, на които все още се крепи българското животновъдство. И които от 20 години и повече години развиват бизнеса си в селата – независимо от условията, в които са поставени. Пример в това отношение е овцефермата на Ахмед Назми Маджар от варненското село Белоградец, който преди осем години поел бизнеса от баща си. И днес, заедно с още шестима работника отглежда стадо от 600 селектирани овце от породата "Аваси", като същевременно преработва млякото в мини мандра, регистрирана по наредбата за директна продажба от фермата.
Ето как държавата насърчаваше покупката на български агнета
До миналата година Назми е изнасял чистопордни овце за Египет и държави от Близкия Изток. Заради Ковид 19 обаче пазарът временно спира. Но се отваря нова ниша и от тази година има сериозно търсене от български овцеферми, които очевидно възнамеряват да отглеждат породата „Аваси”, отличаваща се с качественото си мляко.
„Докато другите породи овце имат висока масленост на млякото от 8%, то „Аваси” е с масленост от 6,5% и отговаря и на търсенето на клиентите за по-здравословни продукти”, посочи за Синор.бг овцевъдът от Белоградец. „Тази порода овце са пустинни, вероятна кръстоска с кози преди много години. Затова и дневният млеконадой от тях е много по-висок – по 2,5 литра дневно, при 500 милитра при останалите български породи”, обяснява фермерът. И допълни, че почти всички животни, които е заделил за продажба през 2021 г., ще бъдат реализирани на нашия пазар, още повече че миналата година той е обновил стадото си и с внос на чистопородни овце от Испания.
Независимо от постигнатите успехи обаче и Ахмед като много свои колеги от други краища на страната смята, че българското животновъдство е на ръба на оцеляването, „защото селата ни обезлюдяват и днес почти е невъзможно да намериш работна ръка под 40 години”. Само преди дни в стопанството му дошли ученици от селскостопанско училище в близост до Белоградец, които на обменни начала евентуално биха харесали животновъдството като своя професия. „Сред тях имаше деца, които не бяха виждали животно никога през живота си. И за тях фермата ми се превърна в зоологическа градина. Проблемът е, че едно градско дете, което не е израснало сред животните, трудно би могло да се отдаде изцяло на този занаят - независимо колко училища завършва”, с тъга посочва фермерът. И пояснява, че за него обезлюдяването е основният проблем, за решаванета на който спешно трябва да се търсят мерки в селата. "Освен моята ферма в околността не можеш да видиш дори един колега, който да отглежда крави например. Затова човек няма откъде да си купи дори един литър мляко”, констатира Назми.
За чертожниците на ливади и пасища
Като всеки млад човек обаче той не се обезсървача, а търси перспективи за бизнеса си. И ги намира, когато на посещение в Тоскана преди две години вниманието му било привлечено от практиката на местните овцевъди да съчетават животновъдството с аграрния туризъм. В туристическите маршрути на групите, които посещавали местните старини, влизат и земеделски стопанства от региона, които гощават туристите със сирене и други продукти от италианската кухня.
„За мен това се оказа добра алтернатива за бизнес, още повече че нашата ферма се намира в близост до Историческия парк в село Неофит Рилски, открит през 2019 година, който става все по-популярен за посещаемост на хора от цялата страна, защото се намира на удобно място между Варна и Шумен”, посочи младият фермер.
Освен богата програма и различните атракциони, представящи историята на България от дълбока древност до първото и второто българско царство, организаторите на този парк включват и дегустации на местни продукти, в които се включва и овцефермата "Аваси".
„Специално в този парк имаме щанд, където продаваме овче мляко в делвички от глина, които са предпочитани от туристите. Продаваме ги на място, но понякога сме включени и в туристическите маршрути на агенциите, така че след посещението на парка туристите идват във фермата, където предлагаме сирене, кашкавал и мляко от породата „Аваси”, допълни фермерът.
Пандемията от 2020 г. обаче е ударила и този аграрен туризъм, затова стопаните се надяват тази година карантината да приключи по-рано, така че вътрешният туризъм през летните месеци да бъде възстановен.
В програмата на историческия парк за 2021 г. четем, че през месец август ще бъде организиран Международен фестивал на храните, така че очакванията на фермерите от Североизточна България за успешен аграрен туризъм имат сериозни шансове за успех. Още повече че заради новите археологически находки в различни краища на страната този начин за съчетаване на малкия семеен бизнес с туристическите дестинации, както се случва във Варненско, биха били сериозна ниша за подкрепа на животновъди, пчелари или малки биостопанства в съответните региони.
Защото, когато една врата се затвори, винаги се отваря нова – дори и в България, където аграрният и историческият туризъм тепърва ще прохождат.
Интервюто взе:
Екатерина Стоилова
