Доклад на Федералния институт по земеделска икономика, селски и планински изследвания в Германия показва тенденции за нарастване на изоставянето на земеделските земи от фермерите в Европейския съюз до 2030 г. Основните изводи сочат, че близо 30% (около 56 милиона ха, или 560 милиона декара) от земеделските площи в ЕС са изложени на умерен риск от изоставяне на земя. А до 2030 г. ефективното изоставяне на земята в рамките на ЕС-27 може да достигне общо 5 милиона ха, или 50 млн. дка. Или това е 2,9% от използваната в момента земеделска площ от 173 милиона ха, се посочва в анализа, представен от пресцентъра на ЕП.
Това проучване дава ясна картина за това как обработването на земята в ЕС ще намалява. Въз основа на кабинетни проучвания и казуси този изследователски проект извършва анализ на двигателите и ефектите от явлението, обмисля смекчаващи действия, които да бъдат приложени чрез политиките на ЕС, по-специално ОСП, и очертава различни сценарии за промени в земеползването, използвайки като променливи изменението на климата, глобализацията на пазарите и голяма здравна криза.
Според анализа около 30% от земеделските площи в ЕС в момента са изложени на умерен риск от изоставяне на земя, като такива области съществуват в почти половината от държавите-членки на ЕС. Страните, които са най-силно засегнати от по-високи нива на изоставяне на земя (близо 30% от районите с висок или много висок риск), са Австрия, Кипър, Естония, Финландия, Гърция, Латвия и Румъния.
Данните за България също не са особено обнадеждаващи. Защото процентът на земята, която по никакъв начин не би могла да бъде изоставена, не е толкова висок, колкото очаквахме. Докато в Белгия например за 60 процента от земята няма риск да бъде изоставена, то в България този процент е 29. А в Люксембург в графата за нулев риск попада 100% от обработваемата земя.
В момента 10% от българската земя е в графата с висок и много висок риск за опустяване. Половината от сега обработваната земеделска земя е с нисък риск да бъде изоставена, което все пак успокоява. Други 10 процента обаче са с висок риск да станат пустеещи.
Изоставянето на земя е местно явление със сложен набор от двигатели, включващи биофизични, земеделски, структурни, пазарни, регионални, институционални и политически фактори, се посочва в анализа. Вредните ефекти от изоставянето на земя могат да застрашат бъдещето на полуестествените местообитания, се посочва още в доклада. Докато инструментите на политиката на ОСП могат да помогнат за смекчаване на изоставянето на земи, тяхното въздействие върху промените в земеползването, концентрацията на производството и изоставянето се различава между видовете ферми и производствените групи.
Общо за държавите в ЕС тези земи се намират в отдалечените райони, планините, островите, крайбрежните и слабо населените райони, припомнят анализаторите. Преобладаването на нисък и висок риск от изоставяне на земя за обработваема земя, трайни насаждения и пасища не зависи особено от вида на земната покривка, а по-скоро от географията. За разлика от това хетерогенните земеделски райони са засегнати от висок риск, независимо от тяхното местоположение или география.
Ще има ли поземлен данък в България
Въпреки че изоставянето на земя може да доведе до вредни въздействия върху околната среда, които могат да застрашат бъдещето на полуестествените местообитания, качеството на земеделските земи с висока природна стойност, зелените коридори, свързващи обектите НАТУРА 2000 и културно важните ландшафти, това може в същото време да има и благоприятни резултати , напр. относно биологичното разнообразие и опазването на местообитанията.
В тази връзка прилаганите политики на ОСП са положителни, но те могат да имат различни ефекти върху процеса и степента на изоставяне на земята, посочват експертите.
Ако механизмите на първи стълб от ОСП могат да смекчат изоставянето на земята чрез подържане на високи доходи, то неадекватното насочване и по-големият дял на финансова подкрепа за крупните стопанства, а не за малките и средни ферми би могло да увеличи изоставянето на обработваемите площи, се посочва още в доклада.
Мерките по Втория стълб от ОСП са по-фокусирани върху справяне с пространствените предизвикателства, затова и бъдещите политики са особено важни за държавите членки. Политическите инструменти за облекчаване на ефектите от климатичните промени и други външни фактори трябва включват подобряването на земеделските условия (програми за образование и обучение, по-висока финансова сигурност, по-нисък праг за подпомагане на малки ферми, нови източници на инвестиции и по-лесен достъп до земя).
Задължителна е и подкрепата за райони с природни ограничения (ANC), с по-добро приспособяване за справяне с риска от изоставяне на земя плюс мерки за горското стопанство и околната среда, които трябва да бъдат адаптирани към различните уязвимости в различните региони.
Важно е също да се насърчават новите видове услуги и неземеделски дейности в селските райони, а също и инвестиции в инфраструктура на селските райони, които следва да се развиват, като се използват синергии между различните европейски структурни инвестиционни фондове (ЕСИФ), прилагани между политиките за земеползване и регионално развитие.
