Ако сте гледали последния аграрен доклад на министерството на земеделието за отглежданите през 2019 година култури, няма как да не попитате защо при над 35 милиона лева годишно подпомагане за протеинови култури фермерите рязко са намалили отглежданите площи. И от засадени през 2018 г над 1 милион декара (103 445 ха) с грах, фасул, бакла, леща и други варива, площите с тези култури през 2019 г. са паднали до 421 670 дка (42 167 ха), което е близо три пъти по-малко - и то в рамките само на една календарна година.
За фермерите този срив е напълно обясним, тъй като родният пазар е тотално непригоден да изкупува и преработва родната протеинова продукция и това пролича още през 2018 година, когато имаше бум в отглеждането на соя, фасул или леща, които обаче не можаха да бъдат реализирани и стопаните понесоха маса загуби. Единственият вариант за спасение беше през 2019 г. да свият площите с протеинови култури, което се повтори и през 2020 г.
Независимо от този провал при подготовката на Стратегическия си план за развитието на земеделието от 2023 г. до 2027 година администрацията по никакъв начин не си е взела поука, защото при подпомагането на доходите за протеинови култури тя е копирала механично изискванията от досега прилаганата схема, добавяйки още по-високи изисквания – за „предварителната условност”, които трудно биха били изпълнени от дребните земеделски стопани.
Може да си припомните изискванията за „предварителната условност” от този текст на Синор.бг.
На днешното заседание на тематичната работна група (ТРГ) по новия план ще се обсъжда предложението за бъдещото подпомагане за протеинови култури, на което вероятно земеделските производители ще поставят въпроса с бъдещите изисквания. За съжаление, медиите не се сдопускат до дискусиите, затова трудно ще разберем дали и доколко администрацията би променила проекта за бъдещото подпомагане на изключително полезните за почвата азотсъдържащи кулутри.
Ето как изглежда проектът на агроведомството за обвързаната подкрепа при протеиновите култури.
Ази подкрепая ще се дава под формата на годишно плащане на хектар, отговарящ на изискванията за допустим хектар. Фермерите трябва да отговарят на изискванията за „истински земеделски стопани“ и трябва да гледат минимум 0,5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи от следните видове протеинови култури: фасул, леща, нахут, грах за зърно (зимен и пролетен) и зелен грах, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях. И в стария период културите бяха същите.
Новото е, че „фасулът“ може да бъде заявяван само по една от интервенциите за обвързано подпомагане на доходите за протеинови култури или за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони.
Размерът на подпомагане ще се определя с оглед постигането на задоволителна добавка към по-високите нужди от подкрепа на доходите на земеделските стопани в секторите с ниска рентабилност, стимулиращ ги да продължат земеделското производство, пише в мотивите на ведомството. Като добавят, че „при определяне на подпомагането е следван принципът на предвидимостта чрез осигуряване на последователност и приемственост в подкрепата за земеделските стопани”.
И още от предложенията по Стратегическия план
В рамките на тази интервенция се предвижда подкрепа за доходите в стопанства, осъществяващи дейност в производството на протеинови култури, което би довело до увеличаване на тяхната конкурентоспособност, повишаване на нивото на специализация и подобряване на тяхната пазарна ориентация, обясняват още от агроминистерството. И добавят, че по този начин ще се създадат благоприятни условия за развитие на дейността на стопанствата и подобряване на тяхната ликвидност. С други думи, принципът на подготовка на бъдещото законодталество е едно да пишем, а съвсем друго да изпълняваме. Сякаш сривът на площите от 1 милион на 400 хиляди декара е нещо съвсем „икономически изгодно” за страната.
