На последното заседание на тематичната работна група ТРГ по стратегическия план, проведено в началото на февруари, представителят на Националната асоциация на младите фермери в България Илиас Сарнук е представил пакет от мерки, които да бъдат включени в подпомагането по схемите за климата и околната среда, приложими след 2023 г. Идеите са свръзани с иновациите и употребата на възобновяеми източници на енергия, щадящи околната среда, които предотвратяват неблагоприятни влияния върху водоизточниците и почвата, и съхраняват природните ресурси.
1. По отношение на използването на слънчевата енергия като „зелена технология” в зеленчукопроизводството младите фермерите предлагат следното.
Фотоволтаичните системи могат да осигуряват електричество за осветление (напр. в оранжерийното производство), изпомпване на вода от водохранилища и работа на малки двигатели. За разлика от конвенционалните горива соларните панели не изискват съществени разходи за гориво и поддръжка и не замърсяват околната среда и др.
2. Зелена технология за използване на геотермална вода – особено приложима в зеленчукопроизводството.
Геотермалната технология използва воден ресурс от земната кора, за да генерира топлина или електричество. Получената топлинна енергия може да се преобразува в електричество или да се използва директно в отоплителни съоръжения. Геотермалните води може да се използват за отопление при отглеждане на зеленчуци в оранжерии. Геотермалната технология успешно може да се използва за биологично производство на зеленчуци.
3. Зелена технология за използване на биогаз и органични торове
Тази зелена технология използва биологични селскостопански отпадъци и ги трансформира в гориво и тор. В зеленчукопроизводството биогазът е добре известен и надежден източник на енергия от възобновяеми суровини, който може да се използва за осветление и поддържане на подходящ температурен режим в оранжерии. Продуктите, които се получават в резултат от процеса на минерализация се използват като алтернатива на химическите торове и са подходящи за органично зеленчукопроизводство.
Намира приложение и в овощарството, тъй като растителните остатъци, получени след резитба на дърветата, могат да се надробяват, подлагат на минерализация и да се използват като биоторове. С това се повишава почвеното плодородие и се подобрява структурата на почвата.
4. Зелена технология за използване на вятърната енергия. Биологичното земеделие може да внедри технологии за използване енергията от вятъра.
В зеленчукопроизводството с малки вятърни конструкции може да се осигури механично изпомпване и обезпечаване на зеленчуковите насаждения с вода. Тези конструкции намаляват по екологосъобразен начин парниковите газове чрез технологии за производство на енергия, която да се използва за производството на зеленчуци.
В овощарството с ветрени конструкции може да се осигури механично изпомпване и обезпечаване на овощните насаждения с вода, но само ако се касае за големи масиви, за да е рентабилно капиталовложението.
И още предложения за екосхемите след 2023 г.
5. Зелена технология, използвана в биорафинериите. При тях се използва биомаса като ресурс за извличане на енергия и други полезни продукти. Една от най-важните дейности, извършени в биорафинериите, е преработката на царевица в различни продукти като царевичен сироп и етанол, както и в преработката на дървесината в дървесинни продукти, топлина и електричество. Биорафинериите използват изцяло възобновяеми органични селскостопански продукти за получаването на редица полезни суровини като гориво, високопротеинови фуражи, глутен и електричество. Те също така играят важна роля за намаляване на емисиите на парникови газове в транспорта.
В зеленчукопроизводството растителните отпадъци се използват за рафинериите, като отработените продукти повторно се използват като гориво или електричество в отрасъла.
В овощарството: Използването на дървесни отпадъци за рафинериите и връщането на техни продукти като гориво, електричество в отрасъла.
7. Зелена технология за информация и комуникация
Основни аспекти на тази технология е подобряване на управлението на производствените процеси, следене на здравното състояние на растенията, хомогенизиране на качеството на продукцията, намаляване на трудоемкостта, а също така и редуциране на загубите. Това е възможно да се осъществи с разработването на софтуер, който може да интерпретира данни от сензори,. Те могат да бъдат постоянни или мобилни ( чрез използване на дронове).
В зеленчукопроизводството - оранжерийното зеленчукопроизводство чрез използване на постоянни сензори, а при полското производство - чрез мобилни сензори.
В овощарството също могат се използват както постоянни, така и мобилни сензори в зависимост от условията на отглеждане ( компактност, отдалеченост и др.).
8. Зелена технология за поликултурно, междуредово отглеждане, зелено торене (сидерация) и сеитбообръщение.
Поликултурното отглеждане на зеленчуци може да се определи като производство на повече от две култури в една и съща земеделска площ през един и същи вегетативен сезон. Междуредовото отглеждане се прилага при овощните, като допълнителните култури се отглеждат в междуредията на овощната градина, в периода на нарастване на дръвчетата. Зеленото торене се състои в отглеждането на подходящи едногодишни култури (в междуредията на овощните градини), които развиват буйна вегетативна маса, която след заораване и минерализация обогатява почвата с органично вещество. Тази практика ще бъде един от основните начини за смекчаване на неблагоприятните последствия от продължителното угарене на почвата и поддържането на по-високо ниво на почвеното плодородие. Процесът на отглеждане на две или повече различни видове култури в една и съща земеделска площ, през различни сезони е известен като сеитбооборот.
В зеленчукопроизводството чрез уплътняване на площите и отглеждане на няколко зеленчукови култури за една календарна година на едно място. Целта е да се избегне намножаване на плевелите, намаляване на почвените обработки за поддържане на площта чиста от плевели и максималното й използване.
Отглеждане на голямо разнообразие от растителни и зеленчукови видове на единица площ т. нар. земеделие „agroforestry”, което има икономическа полза за фермерите и запазване на природните ресурси. Редуване на зеленчукови култури, които нямат общи болести и неприятели. Широката употреба на бобовите култури в сеитбообращението предлага важни агроекологични предимства, а също и предимства, свързани със смекчаването на изменението на климата. По отношение на изменението на климата бобовите култури – грах, бакла и фасул, могат значително да намалят емисиите на парникови газове чрез асимилация и фиксация на азот в почвата, като по този начин намалят използването на азотни торове с до 100 кг азот на хектар на месец. Редуциране на почвените обработки и използване на технология no-till farming т. нар. безорно земеделие. То запазва почвеното плодородие и разнообразието от микроорганизми в почвата, има значение и за намаляване на почвената ерозия. Свиват се и разходите за гориво, свързани с обработката на почвата.
В овощарството - засяването на културите за зелено торене в овощарството може да се извърши в три срока: Предзимен посев (октомври-ноември) и заораване през май на следващата година. Този срок е приложим само за зимуващите при нашите условия култури - ръж, репко, зимен фуражен грах. Приложим е и при неполивни условия. Подходящ е като практика, ограничаваща почвената ерозия; Летен посев (юли-август), с оглед заораването да се извърши през есента (октомври-ноември). Приложим е само при поливни условия, защото през летните месеци е трудно осъществима добрата подготовка на почвата за засяването, а за развитието на културите също е необходимо напояване. Културите създават затруднение за извършване на механизирани дейности по отглеждането и се отъпкват неизбежно по време на беритбата на плодовете; Ранно пролетно засяване (март-април) и заораване през лятото. Приложим е само за планински и полупланински райони с валежи от порядъка на 800-1000 mm и добре разпределени през пролетно-летния период, които да осигурят влага за добрия растеж на тревите, както и за разлагане на органичното вещество след заораването.
При климатичните условия в нашата страна реално приложимо е главно есенното засяване и в много ограничени случаи лятното и пролетното. Заораването на отглежданите култури за зелено торене трябва да се извърши когато са развили буйна вегетативна маса, но преди да са вдървесинели, смятат младите фермери.
Междуредови култури
За да има ефект от тази практика, междуредовите култури трябва да отговарят на редица изисквания:
Да не конкурират дърветата по отношение на вода и хранителни вещества, тоест усиленият им растеж да не съвпада с този на дърветата, който е през пролетта до началото на лятото;
Да не затрудняват изпълнението на агротехническите мероприятия, свързани с отглеждане на дърветата;
По възможност да подобряват почвеното плодородие;
Да понасят известно засенчване;
Да нямат общи болести и неприятели с овощния вид при който се прилагат.
Подходящи култури за отглеждане в междуредията на овощните градини са:
Бобови култури (фасул, грах за зелено, бакла, нахут, соя) се сочат като много подходящи, защото рано освобождават междуредието (особено ако се използват за преработка, като фасул и грах), зелената им маса се заорава и така обогатява почвата с азот и органично вещество.
Зеленчукови култури (лук, чесън, спанак, салата, репички) са подходящи, защото се развиват през зимния период, когато има достатъчно валежи, а нуждите на дърветата не са големи. В костилковите насаждения не бива да се допуска отглеждане на домати, патладжан и пипер, тъй като те са преносители на вертицилийното увяхване, което причинява загиване на дърветата.
Овощни култури – подходяща е ягодата. Тя изисква висок агрофон, което се отразява добре на дръвчетата. В плододаващи градини е нерентабилно отглеждането и поради намаляване на добивите и качеството на плодовете.
В ореховите насаждения като междуредови култури могат да се отглеждат праскови, и вишни.
Сеитбооборот
След изкореняване на овощните градини се прилага сеитбооборот, за да се избегне почвената умора, да се подобри механичния състав на почвата и да се повиши почвеното плодородие. Обикновено се избират житни култури или бобови, които обогатяват почвата с азот.
9. Зелени технологии при защитата на растенията от вредители
Негативните последствия от интензивната химизация на растителната защита са резултат от игнорирането на саморегулиращите механизми в екосистемите.Това налага внасянето, адаптирането и опазването на биоагенти с оглед успешен контрол на болестите и неприятелите. В света се работи интензивно по разработване и производство на биопродукти, чрез които в почвата се внасят полезни микроорганизми, които подобряват здравословния статус и храненето на растенията. В растителнозащитните технологии навлизат вече нови пестициди на базата на растителни екстракти (фитопестициди), които имат репелентно и токсично действие спрямо вредителите. Основната цел е редуциране употребата на химични ПРЗ. Европа е на едно от първите места по производство и употреба на биоагенти в растениевъдството.
В зеленчукопроизводството:
Прилага се използване на лепливи или феромонови уловки за мониторинг на вредителите. Прилагат се минерални масла за контрол срещу тях. Използат се препарати на растителна основа. Залага се на минерални соли, етерични масла, растителни екстракти, биологични агенти (микро- и макробиоагенти), компости, устойчиви сортовe, агротехнически мероприятия и други. Използва се соларизацията и биофумигацията са нехимични методи за обеззаразяване на почвата в оранжериите.
В овощарството се прилагат се същите принципи за контрол на вредителите чрез лепливи пояси, феромонови уловки, естествени хищници на вредителите. В овощарството също се прилагат минерални масла, фитопестициди и биопестициди за растителна защита.
Проблемът в съвременното овощарство и зеленчукопроизводство, свързан с ограниченото използване на екологосъобразните средства за растителна защита, се дължи до голяма степен на недостатъчните познания и информираност върху алтернативните методи; ограничения набор на пазара на разрешени за употреба биологични растителнозащитни продукти и все още неосъзнатата роля на биоразнообразието като решаващ фактор за фитосанитарното състояние на културите.
10. Селекция и интродукция на адаптивни сортове
В зеленчукопроизводството това предполага създаване на биологични сортове градински бобови култури; линии и сортове с повишен брой и удължено развитие на симбиотичните грудки с Rhizobium и микоризи; сортове с толерантност или устойчивост на основни биотични и абиотични фактори за прилагане на безвредни химически продукти и сортове с подобрени качества на база повишени протеини, биоактивни вещества и основни микроелементи.
При останалите зеленчукови култури създаването на линии и сортове толерантни/устойчиви към болести и неприятели ще доведе до редуциране или премахване на третирания с пестициди, които унищожават полезната фауна (пчели, калинки, златоочици и др.).
Селекцията на линии и сортове с понижени изисквания към храненето на растенията ще доведе до намаление в количеството на използваните минерални торове. Селекцията на линии и сортове с понижени изисквания към напояването ще допринесе за опазване на водните ресурси. Създаването на линии и сортове с по-високо качество.
В овощарството:
Селекция и интродукция на сортове при отделните овощни видове адаптивни към различни почвени типове и към динамично променящия се климат. Затоплянето на климата води до сериозни поражения от късни зимни и ранни пролетни мразове, от летни засушавания и повишено слънчево греене. Това налага създаване и проучване на сортове които страдат най-малко от тези стресови фактори. Освен това устойчивостта към икономически важни болести и неприятели (вирусни и фитоплазмени болести, листни въшки, и др.) също зависят от сортовите особености.
На финала младите фермери припомянт, че прилагането на зелените технологии в овощарството и зеленчукопроизводството ще рефлектира благоприятно върху опазването на околната среда, получаването на по-чиста и безопасна храна и ще подобри здравето на хората.
От агроминистерството приемат предложенията частично, без да уточняват в каква част ще приемат тези предложения. Чиновниците припомнят само, че „в обхвата на еко схемата са предложени 3 различни земеделски практики, които допринасят за климата и околната среда: диверсификация на културите, поддържане трайните насаждения и екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с животни. При трайните насаждения е включена практиката за раздробяване и оставяне на вегетативна маса (клони и лозови леторасти) при резитба”.
Администраторите допълват още, че „целта на комплексната еко схема е да се постигне максимален екологичен ефект посредством широк мащаб на приложимост върху използваната земеделска площ. Зелената архитектура е комплекс от интервенции, приложими посредством условността, еко-схемите в директните плащания и интервенциите, свързани с околна среда и климат във Втори Стълб”.
„Еко схемата в директните плащания цели постигането на положителен ефект върху околната среда посредством по-голям мащаб на прилагане на земеделските практики върху възможно най-големи части от използваната земеделска площ. Целта на предложените практики е да бъдат опростени, широко приложими, ефикасни от гледна точка на околната среда и запазващи конкурентоспособността на земеделските стопанства”, заключават от агроведомството. Липсва обаче всякаква яснота дали ще има подпомагане за соларните и геотермалните системи, за които предлагат от асоциацията на младите фермери.
