На 15 февруари, когато ще се проведе следващато заседание на тематичната работна група по стратегическия план за развитието на българското земеделие в периода 2023-2027 г., ще се обсъждат предложенията на бранша по основните определения за това що е то „истински земеделски стопанин”, „обработваема земя”, „производство на селскостопански продукти” или „подържане на земеделската площ”, съобщиха от министерството на земеделието.
Досега най-сериозни промени са внесени по дефиницията за „поддържане на земеделската площ“, където дискусията се води основно от Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ и Министерството на околната среда и водите МОСВ. Според дефиницията, предложена от Министерството на земеделието, определението за „подържане на земеделската площ” включва следните дейности, които трябва да се изпълняват от фермерите:
1. При обработваемите земи – да използват изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура, косене на трева с изнасяне на сено/сенаж;
2. При постоянно затревените площи - косене на трева с изнасяне на сено/сенаж с непроизводствена цел и да поддържат земеделската площ в състояние, което я прави подходяща за паша.
Зърнопроизводителите са допълнили дейностите към досега действащата дефиниция, тъй като през следващия програмен период на целия земеделски бранш ще се наложи да внедряват иновативни обработки на почвата, които изключват изораване и дисковане. „Тези нови обработки на почвата се наложиха през последните години във връзка с промяната на климата и адаптацията на земеделските стопанства към тях”, посочват от НАЗ. И допълват, че „минималните или никакви обработки на почвата се практикуват с цел запазване на влагата в почвата, борба с ерозията, задържане на въглерода в почвата и използването му за храна на растенията, както и за възстановяване на биологичната активност на почвата”. Затова те предлагат дейностите да се разширят, което е прието от министерството на земеделието.
Дискусии има по темата за постоянно затревени площи (ПЗП), където от екоминистерството са оснорвали предложените от агроведомството текстове, тъй като „дефинициите се различават от изискванията, посочени в чл. 4 на европейския проект на Регламент за стратегическите планове, според което отделните държави членки не би трябвало да залагат тези определения в стратегическите си планове”. Този мотив обаче не е приет от земеделското министерство.
От агроведомството обаче приемат частично друга част от предложенията на МОСВ, свързани с „постоянно затревените площи”.
От екоминистерството предлагат вариант, при който за ПЗП се има предвид начинът на ползване през последните години, а не начинът на трайно ползване. Те предлагат националният подход за дефиниране на постоянно затревените площи да се преразгледа/замени и да се обсъдят следните варианти за подход:
- Регионален подход за дефиниране на постоянно затревените площи в планински и равнинни райони, поради значителните разлики в екосистемните характеристики на постоянно затревените площи в равнинните и планинските райони;
- Диференциран подход за постоянно затревените площи в зоните от Натура 2000 и извън тях и в земеделските земи с ВПС и извън тях на база на екосистемните характеристики и с цел предотвратяване на премахването на зелената инфраструктура (характеристики на ландшафта в тях).
От министерството на земеделието приемат това искане на МОСВ частично, като обясняват, че предложението няма да бъде част от определението за „подържане на земеделската площ”, но комуникацията ще продължи на по-късен етап при изработване на националното законодателство, след като бъдат приети делегираните и изпълнителни актове на европейско ниво. В документа с дефинициите са посочени само определенията, а различните дейности и периодите на тяхното извършване ще се разписват в националното законодателство, като и сега повечето от тях са определени в различни нормативни актове като закони и наредби, посочват още от министерството на земеделието.
МОСВ имат още едно предложение, което този път се приема от колегите им в земеделието. „Поради факта, че косенето на тревата без изнасяне на сено/сенаж в повечето случаи ще нанесе значителни вреди на природните местообитания, случаите, в които това ще бъде допустимо в Натура 2000, са определени в Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000”.
На 15 февруари тематичната група ще гледа и предложеното от агроведомството определение за „истински земеделски стопанин”. Според дефиницията това са ”лицата, които извършват селскостопанска дейност и са регистрирани според Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани”.
Директните плащания не се отпускат на физически и юридически лица, които не са истински земеделски стопани, е записано още в текстовете.
В определението четем още, че не са истински земеделски стопани физическите и юридическите лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата нанедвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих или които са държавни или общински администрации или техни поделения.
Но от агроведомството подчертават, че „тези лица ще бъдат признати за истински земеделски стопани, когато докажат едно от следните изисквания”:
1. годишният размер на директните плащания е най-малко 5% от общия размер на приходите на лицето, които е получило от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства;
2. общият размер на приходите, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства, представлява най-малко една трета от общия размер на приходите на лицето;
3. основната дейност на юридическите лица, които са търговци и едноличните търговци съгласно Кода на икономическата им дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност;
4. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическите лица, които не са търговци и физическите лица съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност.
Ето и новото предложение за определението „Млади земеделски стопани“. Според него това са физически лица, които са на не повече от 40 години в годината на първо подаване на заявлението и които за пръв път създават земеделско стопанство като ръководители на стопанството или пък вече са създали такова стопанство в рамките на пет години преди подаването за пръв път на заявление.
За създаване на стопанството се счита:
датата на регистрация на кандидата за първи път като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г.;
датата на подаване от кандидата на заявление за подпомагане;
датата на започване на осигуряване на кандидата като земеделски производител, в случай че се осигурява като такъв;
датата на вписване на животновъден обект в регистъра по чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Юридическото лице получава плащане за млад земеделски стопанин, ако поне едно от физическите лица, упражняващи ефективен и дългосрочен контрол върху неговите решения, свързани с управлението, ползите и финансовите рискове отговаря на двете условия по т.1 и т.2.
Физически лица упражняват ефективен и дългосрочен контрол върху юридическо лице по отношение на решенията, свързани с управлението, ползите и финансовите рискове, ако:
а) са управители или председатели и/или са половината или повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството или кооперацията и
б) притежават капитала на еднолично търговско дружество.
Младите земеделски стопани задължително трябва да имат подходящо обучение и/или необходими умения и при участие за първи път в интервенцията и/или ако не са предоставяни документи, или има промяна в обстоятелствата, кандидатите предоставят до 1 декември на годината на подаване на заявление за подпомагане, един от следните документи за придобити професионални умения и познания: завършено средно или висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или завършено средно или висше икономическо образование със земеделска насоченост, и/или удостоверение за завършен курс или свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство).
