В първата част за борбата с плевелите, задължително извършвана след прибиране на реколтата, ви запознахме със земеделските практики, които предпазват културите от заплевеляването. В течение на годината се развиват отделни групи плевели, характеризирани като видове (ефемери) – ранни пролетни плевели, късни пролетни плевели, коренищни плевели и кореновоиздънкови плевели.
Стопаните и специалистите в земеделието трябва да направят сезонни обследвания, за да определят вида и плътността на установените плевелни видове. За целта има разработени скали. Една от тях е на Малцев (по Еленков и др., 1982)*. Тя има четири степени:
1. Плевелите се срещат единично.
2. Плевелите се губят сред културните растения.
3. Културните растения преобладават количестгвено над културните растения.
4. Плевелите преобладават над културните видове и ги заглушават.
При отделните културни видове по тази скала може да бъде съставена съответната картина. Според своята плътност плевелите се разпределят в пет групи. С най-толяма плътност 2 – 3 – 4, се нарежда бръшляновидно великденче, което напада морковите, зелето и лука. Плевелът врабчови чревца (звездица), има плътност 1 – 3 – 4 и напада копъра, магданоза и др.
Сред ранните пролетни плевели се нареждат дивият синап и фасулчето, като плътността при синапа е 1 – 4 и се среща при салатите и тиквичките. Фасулчето напада основно градинския фасул, градинския грах, доматите, зелето, картофите, лука и др.
Борбата срещу плевелите е успешна, когато е осъществена като система от мероприятия: обработка на почвата, редуване на културите (сеитбообръщение), торене с добре отлежал оборски тор, чист от плевелни семена, почистване на посевния материал преди сеитбата, унищожаване на плевелите между площите с културните растения, в торищата и каналите за поливната вода, употеба на хербииди.
Обработката на почвата е мощно средство за контрола на заплевеляването. При отделните културни видове и през отделните сезони тя е насочена срещу плевелните видове в различни стадии от тяхното развитие. Преди усвояването на дадена площ изораването на почвата и обръщането на коренообитаемия слой е ефикасно срещу коренищните и кореновоиздънковите плевели, защото изнесените на повърхността вегетативни части са изложени на неблагоприятни физически (абиотични) фактори: високи или ниски температури, липса на влага (изсушаване).
В противовес на изораването, плитките обработки, например фрезоването не унищожават плевелите, а само надробяват вегетативните органи и ги разнасят, което подпомага плевелната растителност с настъпването на благоприятни сезонни условия.
Редуването на почвените обработки зависи от природните дадености в района и предшественика при редуването на културите. Например възможна е плитка оран след житни (подмятане на стърнището), основна оран и др..
Плитката оран е в границите 12 – 15 см. Чрез нея става заораването на растителните остатъци. При наличие на влага тя създава условия за поникване на плевели от семена и развитие на плевели от спящи пъпки на вегетативни части на многогодишни плевели. Новата плевелна растителност на по-късен етап бива атакувана с дълбоката обработки или с хербициди.
Основната оран 25 – 30 см унищожава едногодишните плевели и създава неблагопрлиятни условия за развитието на многогодишните. След нея част от плевелните семена потъват в почвения пласт и това намалява възможността за поникване. След дълбока оран отрязъци от коренища на троскот, попаднали на дълбочина 30 см, образуват по-малък брой издънки, по-малко коренища от спящи пъпки. Подобна тенденция е установена при коренови отрязъци от паламида и др..
При наличието на многогодишни плевели, когато дълбоката оран е направена рано, има необходимост от допълнителна есенна обрабопка. Това подобрява условията за пролетната подготовка на почвата за по-ранни култури. Дълбочината на първата пролетна обработка е около 17 см, а следващите при необходимост са по-плитки.
* Еленков Е., Е. Христова, Е. Логинова, В. Спасов, В. Бояджиев (1982) Ръководство по растителна защита за зеленчукопроизводителя. Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
