Наред с болестите, причинявани от гъби и бактерии, сериозна заплаха за есенните житни посеви са вирусите. Топлата есен и топлото начало на зимата обуславят някои поражения по житните, засяти през миналата есен. Тези поражения идват от размножаването на вредители, които пряко атакуват културните растения. Такива са полевките, които са привлечени от поникналата свежа растителност в нивите. При висока плътност на популацията тези гризачи могат да нанесат значителни щети.
Гъбни болести, поразяващи пониците, корените и стъблената основа на житните
Метеорологичните условия в края на 2020 г. бяха благоприятни за развитието на листните въшки. Вредата от тях е пряка при изхранването им от растенията, и косвена, защото някои видове са преносители на вирусни болести. Такива са жълтото ечемичено вджуджаване, пшениченото вджуджаване, пшеничената щрихова мозайка, бромусовата мозайка и др..
На снимката: Признаци на вирусно вджуджаване в начален етап от развитието на посева.
Характерна проява на жълтото ечемичено вджуджаване (barley yellow dwarf virus, BaYDV) са петната „хармани” в посевите със слята повърхност. В тези петна растенията жълтеят. Жълтеенето започва от върха и периферията на листата и постепенно напредва във вътрешността към централната жилка. Болните растения имат потиснат растеж, забавено развитие и могат да загинат още до пролетта. Добивът от оцелелите растения е малък, а качеството му е лошо. Естествени преносители са листните въшки. Заразата се запазва в плевелните видове от сем. Житни, както и в самосевките, когато при жътва има голямо разпиляване на зърно.
Пшениченото вджуджаване (wheat dwarf virus, WDV) има сходни признаци. Те могат да се откроят във фаза вретенене и начало на изкласяване. Естествени преносите са някои видове цикади, а естествени резервоари са диви житни видове.
Името пшеничена щрихова мозайка (wheat streak mosaic virus, WSMV) идва от характерното просветляване между жилките на листната петура. То наподобява петънца, сливащи се в в чертички (щрихи). При тази болест също има потиснат растеж, но пораженията в посева не са така ясно очертани. Естествени преносители са акарите от род Aceria. Поради нищожните им размери те полепват по телата на листни въшки и др. насекоми. Вятърът също може да разнесе акарчетата на по-големи разстояния.
Бромусовата мозайка е причинявана brome mosaic virus (BMV). Той е установен доказан по безосилестата овсига Bromus inermis, един от неговите гостоприемници, и това е определило името на патогена. За пренасянето в естествени условия има различни съобщения:
- чрез нематоди от род Xiphinema;
- чрез насекоми като ларви на житната пиявица (Oulema melanopa) или листни въшки (Aphididae);
- ериофидни акари;
- урединиоспори на гъбните патогени (Puccinia graminis) черна (стъблена) и (P. recondita) листната (кафява) ръжда по пшеницата.
Признаците на бромусовата мозайка са сходни с тези на болестите щрихова и агропирова мозайка (аgropyron mosaic virus, AgMV). Причинителят на агропировата мозайка е разпространен заедно с другите вируси в редица житни видове. Името му е дадено от рода на пирея Agropyron. Естествен преносител е акарът Abacarus hystrix, установен и в България.
Жълтеенето на посевите през есента и началото на зимата не винаги е последица от вирусна инфекция. Възможно е то да е причинено от физиологични смущения и механични повреди. При недобро подравняване на почвата в някои участъци на полето се задържа вода. Там младите растения страдат поради задушаване на кореновата система.
При недобра подготовка на почвата и некачествена сеитба, когато семената не попадат на оптимална дълбочина, при движението на почвените частици нежелана последица е оголването на пониците. Така те стават уязвими от ниските температури.
Друго нежелано явление е изтеглянето на кореновата система. Това става при рязко застудяване след падналите валежи, когато повърхностния почвен слой се замръзва. Образуваната почвена кора се повдига и изтегля нагоре растенията, чиито коренчета увисват в кухината под замръзналия почвен слой.
Намаляването на опасността от заразни болести, неприятели и повреди от неблагоприятни климатични условия изисква комплекс от агротехнически мероприятия най-важни от които са: прибиране на реколтата без разпиляване на зърното, редуване на културите, избор на сорт, предсеитбена обработка на почвата, оптимални срокове на сеитба и балансирано торене.
Срещу вирусните болести няма препарати. Борбата с тях е косвена чрез инсектициди срещу преносителите на заразата. Против неприятелите е възможна употребата на отровни примамки при спазване на правила за безопасност на полезните животни и птици. Сортовете, създадени в природните дадености на нашата страна, проявяват толерантност към вирусните патогени. Съмнението за вирусна инфекция може да бъде потвърдено от специалист по растителна защита. При необходимост може да бъде направен тест в специализирана лаборатория.
Доц. д-р Антоинй Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”, София.
