Постановлението на правителството на Русия за въвеждане на митническа такса върху износа на зърно в размер на 25 евро на тон и плановете за увеличаването ѝ до 50 евро за тон от 1 март, както и постановлението за повишаването с 30% на таксите върху износа на слънчоглед, рапица и соя предизвика отрицателната реакция на местните растениевъди, става ясно от тяхно открито писмо, публикувано в електронното издание ZOL. Според фермерите в средносрочна перспектива тези решения може да доведат до редица нежелани последици не само за растениевъдството и свързаните с него сектори, но и за икономиката на Русия като цяло. Вследствие на въвеждането на таксите селскостопанските производители не могат напълно ефективно да планират, произвеждат и продават зърното ки, още повече на фона на допълнителните затруднения от най-лошото състояние на есенниците в Русия от десетилетия, което може да доведе до значителен спад на реколтата през 2021 г.
Производителите изтъкват, че полагат усилия за гарантиране на продоволствената сигурност на страната и за увеличаване на потенциала ѝ за износ. Нещо повече, осъзнавайки общественото значение на произвежданата от тях продукция и отчитайки приоритетните нужди от осигуряването на вътрешниа пазар със зърно, те се отнасят с разбиране към мерките на правителството за въвеждането на квоти в износа на зърно, се посочва в документа.
Същевременно руските фермери опрределят механизма за такси върху износа на зърно като неефективен с оглед на посочните цели по няколко причини:
1. Механизмът на такси води до изземане на значителни финансови средства от селскостопанските производители, което свива платежоспособното търсене на техника, гориво и смазочни материали, торове и семена.
2. Производителите на селскостопански стоки са лишени от възможността да компенсират загубите си вследствие на понижаването на цените на вътрешния пазар от външния.
3. Ограничавайки износа, механизмът на таксите увеличава излишъка от зърно в ориентираните към износ региони, докато заради логистичните разходи на практика не увеличава предлагането в онези, в които има дефицит на зърно.
4. Очакваният ефект от таксите не е обвързан с мерки за подкрепа на слабо осигурената част от населението на страната.
5. Разбирайки въжността от обезпечаването на вътрешния пазар с фуражно зърно, растениевъдите смятат за значителна грешка развитието на животновъдството в Русия без собствена фуражна база. Те са убедени, че руските производители на висококачествено хлебно зърно не трябва да се превръщат в заложници на подобни структурни грешки.
Според фермерите в момента руските производители на селскостопанска продукция заемат достойно място на международния пазар на зърно и това е един от основните двигатели на ръста в сектора в страната. Те припомнят, че цените на външните пазари са в постоянно движение, отразявайки баланса между търсенето и предлагането. Фермерите са категорични, че руското правителство разрушава този баланс, като разглежда процеса на ценообразуването на вътршения пазар извън контекста на това развитие, отчитайки само момента на повишаване на цените в опит да ги стабилизира и да защити вътрешния пазар с таксите върху износа. И това се случва в момент, когато поскъпването изобщо не отразява спекулативни свръхпечалби, а е само обективна компенсация на предишен или бъдещ неизбежен спад на цените.
На базата на всичко изложено дотук руските растениевъди смята за нужно:
1. Да бъдат отменени таксите върху износа на зърно и маслодайни култури.
2. Да бъде възстановен изцяло механизмът за намеса на пазара на зърно.
3. Да бъдат въведени продоволствени субсидии за зле осигурените лица като ефективно пазарно средство за решаване на проблема с гаратинтиране на хранителни стоки на достъпни цени.
4. Като един от източниците за съфинансиране на тези субсидии да бъде пренасочена субсидията за площ.
Фермерите изтъкват, че се отказват от държавната подкрепа в нейния настоящ вид и в размера, необходим за съфинансиране на продоволствените субсидии за зле осигурените, като бъдат оставени само защитените направления за обновяване на технологичния парк, при това в съгласуване с министерството на селското стопанство. По думите им това ще даде възможност за отказ от таксата върху износа и същевременно ще повиши търсенето на хранителни стоки местно производство. Те смятат, че това е по-ефективен начин за подкрепа на аграрно-промишления комплекс.
В заключение авторите на документа настояват да бъде отменен механизмът на такси върху износа като неефективен и противоречащ на целите на устойчивото развитие на аграрно-промишления комплекс и селата като цяло, отчитайки понижаването не само на приходите на селскостопанските производители, но и на работещите в селскостопанските предприятия, както и на данъчните постъпления в бюджета.
Наскоро в интервю за електронното издание Агроинвестор директорът на аналитичния център „СовЭкон” Андрей Сизов оцени на около 200 млрд. рубли (над 2,2 млрд. евро по текущия курс) загубите от въвеждането на такса върху износа на пшеница с повишаването ѝ от 1 март, както и въвеждането на такси от 25 евро на тон върху износа на царевица и от 10 евро на тон върху износа на ечемик от 15 март и повишаването на таксите върху износа на слънчоглед, соя и рапица. Според Сизов с посочените мерки на практика руското правителство казва на фермерите, че те трябва да свиват бизнеса си. „И всички тези решения са взети в мирно време на фона на средна реколта от маслодайни култури и почти рекордна реколта от зърнени култури. Това е просто разгром за селското стопанство”, категоричен е той. Нещо повече, директорът на центъра очаква да бъдат предявени искове спрямо Русия в Световната търговска организация от големи държави-вносителки, тъй като действията на правителството противоречат на международните правила и норми. Тогава той препоръча на руските растениевъди да се замислят как да разговарят с правителството аргументирано и консолидирано, обяснявайки с какво са полезни за икономиката на страната, което очевидно се е случило.
В интервюто Сизов опровергава и тезата на правителството, че сумите, които ще влязат в хазната от таксите, ще бъдат върнати на фермерите чрез държавните субсидии, тъй като очакваните приходи са в размер на 20-30 млрд. рубли, а само производителите на пшеница от 30 млн. тона очакван износ ще загубят 135 млрд. рубли. Тогава той препоръча вместо с удържане на цените на вътрешния пазар и разрушаването на растениевъдството, което е сред малкото конкурентоспособни сектори в икономиката на страната, правителството да помогне на потребителите с конкретни мерки, насочени към зле осигурените слоеве от населението.
Директорът на центъра недоумява и за причината за необичайно суровите мерки за сдържане на вътрешните цени, след като по данни на Руската статистическа служба (Росстат) инфлацията при хранителните стоки през 2020 г. е 6,7% - далеч не толкова висок показател за страната, а ако бъдат елиминирани плодовете и зеленчуците, при които колебанията традиционно са по-големи, пада на 5,4% при 5% през 2019 г. „И всичко това се случва заради допълнителните 0,4 процентни пункта?”, риторично пита Сизов.
