Вирусите и тяхната роля при раковите заболявания

14-03-2006 г. Въпреки огромните постижения на молекулярната биология и генетика през последните години проблемът за етиологията на раковите заболявания не е напълно изяснен както при животните, така и при човека. Но значението на редица вируси в патогенезата на туморните новообразувания все повече се утвърждава. Още през 1911 г. Пейтън Роус открива вируса, причинител на един птичи сарком, наречен на негово име. По-късно обаче разкриването на вирусната етиология на много тумори бе съпръводено с големи трудности, тъй като бе установено, че при някои от тях се откриват дефектни вируси или само фрагменти от вирусния геном. Досегашните изследвания сочат, че етиологично значение за появята на ракови заболявания имат предимно ДНК вирусите. Характерен пример е херпесвирусът на Марек, който се размножава в лимфоцитните клетки на птици. Той предизвиква туморни образувания във вътрешните органи на кокошките, по кожата, в очите и около нервите, следствие на което птиците получават парализи. Вирусът на Епщайн-Ба е също херпесвирус, за който се твърди, че предизвиква лимфоми и ракови образувания по устната лигавица у хората. След като се доказа, че някои аденовируси експериментално причиняват ракови тумори у хамстери, някои изследователи смятат и тези вируси за туморни. Многобройните папиломавируси предизвикват различни брадавици по кожата и лигавицита на коне, кучета и особено на хора и говеда. При младите говеда тези кожни папиломи могат да нараснат до няколко сантиметра. Те принадлежат към 6 серологични групи. Срещу някои от тези групи се използва аутоваксина. Смята се, че в съчетание с канцерогенни вещества от орловата папрат папиломавирусите предизвикват везикалната хематурия. При жените серотипове 16, 18,31, 33, и 39 предизвикват рак на шийката на матката. Сродните полиомавируси причиняват ракови образувания у маймуни и мишки. Един род шаркови вируси - Yatapox, са причинители на тумори по маймуните и мишките. Към семейството Хепаднавируси принадлежи причинителят на хепатит Б, който освен тежък серумен хепатит предизвиква при хронични инфекции и карцином на черния дроб. Вируси от същото семейство има по патиците и кукумявките. Типични туморни вируси обаче са РЕТРОВИРУСИТЕ. В това голямо семейство има много причинители на ракови образувания по птиците, бозайниците и човека. При птиците са широко разпространени много онковируси, причиняващи левкозата, миелоцитоматозата, еритробластозата, миелобластозата и остеопетрозата по кокошките. Те се проявяват с големи тумори във вътрешните органи, анемии или с удебеляване на костите на краката. Многообразна, но смъртоносна е вирусната левкемия по котките. Аденоматозата се проявява като хроничен рак на белия дроб по овцете. По хората по азиатското крайбрежие са силно разпространени Т-ЛEВКЕМИИТЕ, причинени от онковируси. В същия род е и ЕНЗООТИЧНАТА ЛЕВКОЗА ПО ГОВЕДАТА, която е проблем на интензивното говедовъдство. В голямата група на лентивирусите са причинителите на Меди- Висна по овцете и Артрит-енцефалита по козите, които са хронични пролиферативни инфекции, разпространени и у нас. В тази група е и вирусът на СПИН, който активизира вторични ракови образувания като тумора на КАПОШИ. Има обаче тумори и злокачествени образувания, у които не са открити инфекциозни или дефектни вируси, нито вирусни нуклеинови киселини. Но са доказани гени, които обуславят безконтролното размножение на клетките. Те се наричат ОНК- гени. Намират се както в генома на вируси, които са канцерогенни, така и в много клетки, предимно в пасивно състояние. Така, че при обсъждане обозначават се като ОНК-в и ОНК-с гени ролята на вирусите в туморогенезата трябва да се имат предвид и онк-гените.Относително достоверна е хипотезата на Horsinek, която се състои в следното: ако вирус, съдържащ онк-ген, инфектира една клетка, тя най-често се превръща в злокачествена и започва да се размножава. Но ако клетката е подложена на продължителни външни въздействия (гама- и ултравиолетови лъчи, канцерогени, хормони, включително и вируси) клетъчният онк-ген се активизира и клетката започва да се размножава. Така че вирусите могат да имат както пряко, така и косвено участие в туморогенезата. От в. Фермер