На 9 декември християнската църква почита паменна на света Анна, майката на Дева Мария и баба на Исус Христос. Според неканоничното Протоевангелие на Яков, Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във втория храм. Историята е подобна с тази на Самуил, чиято майка Ханна също дълго време била бездетна.
Култът към света Анна се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата църква с нейното име.
Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на Слънцето на изток, към пролетта, а денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен).
Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време – „Нова година, нов късмет”. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). Светицата е почитана и като покровител на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците.
В Северна Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролетта“, а на свети Вартоломей (11 юни) – „го завъртат към зимата“. На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден 24 юни, когато свети Йоан намята кожуха и се стяга за зима.
В народните обичаи 9 декември също е свързан с редица ритуали и наричания. На света Анна жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня. Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви. Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.
За първи път се насаждат и кокошките, за да се излюпят всички яйца.
Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат.
Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и „издояват“ луната, превърната в шарена крава. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони надалеч.
На днешния ден е забранено млади и бременни жени да работят, за да раждат по-лесно. Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата.
Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си е боядисала дрехите в черно.
Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.
На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.
На 9 декември се следи какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
Имен ден днес празнуват Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Вилиана, Ан, Ана-Мария.
