Ако човек погледне последните заседания на Комитета по наблюдение на Програмата за развитие на селските райони ПРСР 2014-2020, проведени през миналата и тази година, напълно ще се отчае от липсата на всякакво програмиране на помощта за иновативните проекти в земеделието, в резултат на което милиони евро, заложени да се дадат за енергийна ефективност широколентов интернет и други съвременни технологии, няма да бъдат използвани от земеделците. А това със сигурност ще доведе до брутално изоставане в модерното развитие на агросектора. И всичко това се случва на прага на новия програмен период, когато Европейската комисия залага почти една трета от агробюджета на Европейския съюз именно за иновативни решения като кръгова икономика, зелени политики и др.
Планът за възстановяване на България
За да не сме голословни, ще ви съобщим за поредното предложение на министерството на земеделието за прехвърляне на неусвоени средства от едни мерки от сега действата ПРСР към други, при което лъсва необяснимата безпомощност на родната администрация да намери онези лостове за насочване на европейското подпомагане към енергийната ефективност в селата. С които поне малко да дръпнем напред по отношение на безотпадното използване на суровините в земеделието или на енергията от естествени източници.
Може би малцина знаят, но в Петия приоритет на ПРСР е записана като фокус област 5В (5С в ангрийската версия), където финансирането би трябвало да отиде за проекти за „Улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци и остатъци, и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката“. Това означава, че при програмирането на ПРСР 2014-2020 преди седем години администрацията е заложила по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ да се подпомагат публични проекти за инвестиции във ВЕИ за собствено потребление. А бюджетът в това направление, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ!, е в размер на цели 70 милиона евро.
След като за изминалите седем години администрацията не си е мръднала пръста да популяризира тази възможност за финансиране, резултатът към тази дата е плачевен – във фокус областта 5В е подаден само един проект за 300 хиляди евро.
Или обобщено казано, цели 69,7 милиона евро (близо 140 милиона лева), седят неусвоени в празното пространство, наречено подпомагане на българското село!!!
И понеже краят на този програмен период вече „диша във врата на родната администрация”, на последния мониторингов комитет, който предстои да бъде свикан, министерството на земеделието ще поиска щедро да пренасочи тези пари в друг приоритет от селската програма - Шести приоритет за „Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони”.
Това е записано в проектопредложението за прехвърляне на средства по ПРСР, което тепърва трябва да се одобри от фермерите и от Европейската комисия. Ще припомним, че при Шестия приоритет имаме три направления за подпомагане и не е ясно точно към кои от тях ще отидат остатъчните 69,7 млн. евро. В подприоритет 6А средствата са предвидени за „Улесняване на разнообразяването, създаването и развитието на малки предприятия, както и разкриването на работни места”. Подприоритет 6Б е за „Стимулиране на местното развитие в селските райони, а подприоритет 6В . „Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ), използването и качеството им в селските райони”.
Неслучайно припомняме десетките провали на родната администрация по отношение на политиките в земеделието, които залага през ОСП. Прави го и сега, когато се обсъжда бъдещият Национален стратегически план за развитието на земеделието и селските райони, и което върви с пълна сила. А нашите предупреждения остават без отзвук, ксакто се пее в песента, „Като ми пееш, Пенке, ле, кой ли ми те слуша?”... Проблемът е, че мнозина браншови организации са крайно недоволни от факта, че и това обсъждане ще мине формално, защото не искат България отново да осъмне без разумни политики, провалящи един сектор с вековни традиции.
Екатерина Стоилова
