Азотът играе важна роля за образуването на хлорофила – зеленият пигмент, отговорен за фотосинтезата на растенията. Той участва и в създаването на протеини, без които развитието им е невъзможно. При недостиг на азот растенията забавят растежа си, избледняват, пожълтяват и се свиват. Излишъкът на азот забавя цъфтежа и узряването на плодовете, а листната маса се увеличава и има тъмнозелен цвят.
Двуетапното сидериране на почвата замества органичното торене
В условията на бързо нарастване на световното население, производителите са изправени пред задачата да умножат производството на хранителни продукти. За увеличаване на добивите са необходими значителни количества торове.
Азотът (N) е основен макронутриент и неговото съдържание в почвата в повечето случаи е недостатъчна, за да осигури адекватен растеж и добиви, което в крайна сметка води до увеличаване нивото на азотно торене.
Конвенционалните азотни торове, използвани от производителите, са високоразтворими соли и носят около 70% загуби на азот поради изпаряване и отмиване.
Тези процеси водят до два основни нежелани ефекта:
– ниска ефективност на торене;
– вредно въздействие върху околната среда поради отделянето на парникови емисии и замърсяване на водите.
Азотът обикновено се използва като нитратен йон или бързо се окислява до тази форма в резултат на нитрификацията от почвените микроорганизми. Тези процеси предизвикват сериозни загуби от изпаряване под формата на амоняк, азотен моноксид или други оксиди, които допринасят за парниковия ефект.
Прекомерната употреба на азотни торове води до натрупване на нитратни йони в ядливите части на различните култури, а това от своя страна влошава здравословното състояние на консуматорите.
Ново поколение торове
Учените се насочват към рационализиране на азотното торене, създавайки ново поколение торове, които наричат “интелигентни“ и ги разделят в три подгрупи:
1. Торове с бавно освобождаване – съдържат азотни съединения с ниска разтворимост, които стават достъпни за растенията след микробно разграждане.
2. Стабилизирани торове – съдържат химични инхибитори, които забавят или спират биологичните процеси. Те съдържат инхибитори на уреазата, които пречат на хидролизата на уреята от уреазния ензим или инхибитори на нитрификацията, предотвратяващи окосляването на амониевия йон.
3. Торове с контролирано освобождаване – състоят се от вътрешно ядро и външен слой. Ядрото може да бъде урея (карбамид), амониев нитрат или калиев нитрат, а външният слой е покривен материал – сяра, алкидна или полиуретанова смола, термопластичен полимер или материал на неорганична минерална основа. Такива торове се получават и чрез комбинация на урея със сяра и допълнително полимерно покритие.
Механизмът на освобождаване на торовете с покритие се основава на осмозата, предизвикана от дифузията на водата през покритието, което води до разтваряне на вътрешното ядро.
Преминаването на вода през покривния слой е стъпка, определяща скоростта и зависи от химичната структура на полимера, дебелината на покритието и температурата. Това показва колко важна е температурата при отглеждане в закрити съоръжения и как може да се контролира процеса на освобождаване.
Разликата между амониева селитра и карбамид се състои не само в различните количества активно вещество (34% при селитрата и 46,63% за карбамида), но уреята може да се използва и за листно подхранване.
Амониевата селитра действа по-бързо, а карбамидът се препоръчва за леки песъчливи почви. При карбамида сярата забавя разпадането на гранулите и води до по-бавно разтваряне, а заедно с това опасността от отмиване значително намалява.
Карбамидът е по-подходящ за есенно торене и рано напролет, когато температурите са по-ниски, а влажността на почвата е по-висока. При тези условия няма опасност от амонячни загуби, както и такива от отмиване на нитрати и нитрификация.
Предвид тези факти може да се каже, че новото поколение азотни торове ще доведе повишаване на добивите и до преразпределение на пазара.
