С поправка, внесена от независимия депутат Спас Панчев в четвъртък, Народното събрание прие неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Промяната в Закона за потребителския кредит стана чрез преходните и заключителни разпоредби в проекта с измененията в Закона за ДДС. Твърди се, че предложението е вмъкнато незабелязано между първо и второ четене, като е подкрепено от бюджетната комисия, съобщиха от Асоциацията за защита на потребителите. Коментирайки как след вдигнатия шум управляващото мнозинство обяви, че ще ремонтират закона и ще поправят допусната грешка. Похвално.
Въпреки това от Асоциацията за защита на потребителите обръщат внимание на следните смущаващи факти:
Практиката на Съда на ЕС включително с Решения № С-415/2011 и С-779/2018г. поставя таван на неустойките при кредитите. Тези решения са над националното законодателство, следователно в случаи на различие българските съдилища прилагат практиката на Съда на ЕС. Защо тогава българският парламент приема подобни законопроекти? Трябва да се има предвид, че те преминават предварителна оценка на въздействието, която цели да покаже дали има колизия с други национални закони, европейски директиви и регламенти и практиката на Съда на ЕС. С тази дейност се занимава цяла дирекция в парламента, в чиито бюджет са предвидени сериозни разходи за експертиза, които са средства на данъкоплатеца.
От асоциацията напомнят също така, че на 28 март 2014г. българският парламент прие поправка в Закона за потребителския кредит, която постави таван именно на лихвите по кредитите. Тогава беше прието, че годишният процент на разходите по кредитите за домакинства - за потребление и ипотечни, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Това се направи точно с цел да се спре нелоялната практика на фирмите за бързи кредити, които нямаха никакви спирачки относно лихвите.
От Асоциацията за защита на потребителите са се обърнали към законодателната власт да забрани едни и същи лица да притежават кредитни фирми и колекторски. „Напомняме, че случаят с председателя на фондация "Хелп карма" Константин Кръстев показва нагледно една практика на ръба на закона: едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура. Защо националният ни омбудсман не реагира на тези нелоялни практики в ущърб на гражданите”, питат още от асоциацията.
