През юни тази година експерти на Европейската инвестиционна банка са анализирали в дълбочина състоянието и проблемите при финансирането на земеделието и хранителната промишленост на всички държави-членки от Европейския съюз, като дават и изключитено ценни препоръки за ползването на различни финансови инструменти в бъдеще. Докладите са публикувани само преди дни на сайта fi-compass.eu. Да се надяваме, че ще станат настолна книга и на българската администрация, защото в доклада за България се казват дълбоки истини, които фермерите повтарят от 2007 година досега, но продължават да не се изпълняват. А засега не ги виждаме и в мерките, предложени в Националния стратегически план за развитието на България.
Като представя общата картина при кредитирането на агросектора, ЕИБ насочва родната администрация към новия Кредитен фонд от 20 милиона евро, който се очаква да започне дейност от 2021 година. Както отбелязват и от ЕИБ - твърде скромен бюджет за потребностите на сектора.
Ето какви пропуски в досегашното финансиране на селскостопанския и хранителния сектор в България са открили банкерите от ЕИБ, проучвайки състоянието на сектора през 2018 година.
След присъединяването към ЕС през 2007 г. българският земеделски сектор претърпява структурна структура трансформация, характеризираща се с постоянен растеж на брутната добавена стойност (БДС) и поляризация в структурата на стопанствата. Въпреки че над 80% от стопанствата в България са категоризирани като дребни стопани (под 2 ха), по-голямата част от продукцията и износа на сектора се произвеждат от малък брой големи ферми (2% управляват повече от 100 ха). Тези фирми са особено разпространени в по-малко трудоемките подсектори като зърнени култури и маслодайни семена. Работната сила застарява, като над 35% от работниците са над пенсионната възраст. Наличността на работна ръка остава предизвикателна и това създава допълнителни трудности, особено по време на сезона върхове.
Общият обем непогасени заеми за сектора се оценява на 5,4 милиарда евро през 2019 г. Като цяло финансовият пазар за българските земеделски производители все още не поддържа напълно всички нужди от инвестиции и оборотни средства. Съществува значителен потенциал за нови финансови инструменти, като пазарната разлика е оценена между 289 милиона евро и 863 милиона евро.
В доклада се акцентира върху трите основни инвестиционни потребности в земеделския сектор:
Нужди от оборотен капитал за покупка на суровини за селскостопанско производство и отдаване под наем на земеделска земя.
Модернизация на селскостопанските предприятия, особено за малки и средни ферми, които търсят финансиране за машини и оборудване и с избор на инвестиции в зависимост от подсектора оперират в.
Покупка на обработваема земя за големи ферми в подсекторите за зърнени култури и маслодайни семена, с налични парцелите за продажба са оскъдни и скъпи в северните региони, където са повечето от тези ферми разположен.
Инвестиционните двигатели за млади фермери (на възраст под 40 години) и нови участници включват необходимостта от инфраструктура като съоръжения и сгради и земя, за да установят своя бизнес. За да успеят в своя бизнес, те до голяма степен разчитат на мерките за подкрепа на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Секторът на хранително-вкусовата промишленост е вторият по големина работодател в областта на производството с 95 300 души работещи в него. Секторът представлява около 20% от общото промишлено производство на страната, като основните подсектори са млечните продукти, преработката на месо и преработката на плодове и зеленчуци.
През последните години нивата на инвестиции в българския селскостопански хранителен сектор леко се увеличиха. Повечето от инвестициите се извършват в производството на хранителни продукти. През 2018 г. инвестициите представляват 30,6% от БДС в селскостопанските храни и факторите, които стоят зад последните промени, се определят от:
Разширяване на капацитета и надграждане на оборудването. Инвестиции в допълнителни машини, превозни средства, създадени са съоръжения и сгради за повишаване на конкурентоспособността, особено в млечните продукти, месото преработка и подсектори за преработка на плодове и зеленчуци.
Оборотни средства за покриване на ежедневните бизнес разходи.
Четирите основни трудности, пред които са изправени българските производители на храни и напитки през 2018 г. са производствените разходи, наемането на квалифицирана работна ръка, продажната цена на тяхното производство и регулацията въпроси. Недостигът на работна ръка в селските райони остават предизвикателство за България. Регулаторни въпроси, свързани главно с изпълнението на регламенти, стандарти и / или административни изисквания. Европейското подпомагане чрез ЕЗФРСР осстава един от най-важните финансови инструменти за насърчаване на инвестиционната активност в селскостопанските храни сектор. На свой ред поради рисковете с необлсужваните заеми банките вече предоставят инвестиционни заеми най-вече на агрохранителни предприятия, които имат договори за финансова подкрепа по националния ПРСР, си посочва в доклаза.
При стартиращите фирми от хранителната индустрия нови заеми почти не се теглят, тъй като често им липсва достатъчно кредитна история. Липсата на достатъчни обезпечения са другият проблем, затова и банките въприемат секторъ като по-рисков от други сегменти на пазара. Посочва се също липсата на финансова грамотност и бизнес планиране от страна на мениджърите от хранителната индустрия.
Банките предпочитат да отпускат заеми на средни до големи предприятия за хранително-вкусова промишленост с по-стабилна пазарна позиция и са склонни да пренебрегват бизнеса на ранен етап, дори ако тези предприятия предлагат по-добри перспективи за растеж. Това е въпреки, че малките предприятия показват готовност да изплатят заема си по-рано през годините, когато генерират високи и стабилни постъпления.
През 2018 година непогасеният портфейл от банкови заеми на сектора нараства. Кредитирането на производствения сектор еило около 3,88 млрд. евро през 2018 г., а в хранителния сектор възлиза на 886,9 милиона евро. В същото време недостигът на финансиране в земеделието се оценява на между 289 милиона евро и 863 милиона евро, се посочва в доклада. Малките ферми са най-силно засегнати, тъй като общият недостиг на финансиране обхваща между 80% и 90% от сектора. Страната подгонвя нов Кредитен фонд с бюджет от 20 милиона евро, който ще бъде управляван от националния фонд на фондовете.
Въз основа на тези изводи, ето и какви прлепоръки дава Европейската инвестиционна банка за бъдещото финансиране на фермерите и на бизнеса от хранителната индустрия.
„Очакваното стартиране на Кредитния фонд за споделяне на риска от ЕЗФРСР трябва да се наблюдава внимателно. Неговият бюджет понастоящем е недостатъчен в сравнение с изразеното търсене от сектора. Не може да се прогнозира и достъпът до финансиране, както и условията, при които банките биха се съгласили участват. Тези условия могат също да повлияят на разходите за отпускане на заеми за преработватели на селскостопански храни и на изпълнение на инструмента. Затова според експертите правилният подбор на финансовите инструменти би могло да осигури здрав силен продукт, който да се прилага в перода 2021-2027.
Самостоятелното финансиране на оборотен капитал чрез финансови инструменти по ЕЗФРСР е отлична възможност за решаване на ликвидни въпроси и за отделяне на банките от плащанията на безвъзмездни средства от ЕЗФРСР, се посочва още в доклада. Какъвто и продукт да се определя като финансов инструмент, трябва да се обърне внимание на новите механизми – било то гратисни периоди, по-високи приоритети и гаранционни проценти, по-добри финансови условия и т.н.
Гаранционен инструмент, базиран на ресурси от ЕЗФРСР, може да бъде по-добре проектиран в сравнение с настоящия пазарните предложения за преодоляване на съпътстващите проблеми, особено за стартиращите селскостопански храни, които нямат достатъчно активи.
Необходими са гаранции - особено за средносрочни и дългосрочни инвестиционни заеми. Те ще допринесат за значително намаляване на изискванията за обезпечение на банките и отваряне на вратата за финансиране на иновативни и по-рискови проекти. Могат да бъдат създадени стимули за възнаграждение или такса за изпълнение привличане на повече финансови органи за прилагането на инструмента. Подкрепата от ПРСР няма да е условие по такъв инструмент. Тези гаранции трябва да бъдат добре проектирани и да бъдат различни от подобни инструменти, съществуващи на пазара, за постигане на полезни взаимодействия и добавена стойност.
Използването на финансови инструменти може да подпомогне развитието на специализирани финансови продукти от банки (краткосрочни, средносрочни и дългосрочни заеми, както и овърдрафти), съобразени с нуждите на малките и средни предприятия за хранително-вкусова промишленост и да се увеличи интересът на банките, които в момента не финансират сектора. Тези продукти също могат да се предлагат с помощта на иновативни канали за промоция (напр. Интернет и смартфони или чрез работа с участници с по-ниска стойност).
Изисква се техническа подкрепа както от страна на търсенето, така и на предлагането. Разбирането от страна на банката на клиентите нуждите и операциите трябва да бъдат засилени, включително веригата за хранително-вкусова промишленост като цяло. По-добро разбирането на потенциалните кредитополучатели би могло да се превърне в засилени маркетингови усилия, като се има предвид, че много кредитополучателите не са наясно с пълната гама от налични продукти. От страна на търсенето техническата поддръжка трябва да бъдат осигурени за подобряване на финансовата грамотност и бизнес планирането, особено за стартиращи, нови участници и малки фирми.
