През октомври индексът на цените на храните в света, изчисляван от експерти на Организацията за земеделие и прехрана FAO и отразяващ месечните промени в котировките на избрани зърнени култури и растителни масла, млечни и месни продукти, както и захарта, се повиши за пети пореден месец, този път с 3,1% до 100,9 пункта, се посочва в съобщение на агенцията към ООН. Индексът достигна максималната си стойност от януари насам и вече е с 6% над нивото от октомври 2019 г.
Подиндексът за цените на зърнените култури е със сериозна заслуга за поскъпването, след като скочи със 7,2% спрямо септември до 111,6 пункта. Основна движеща сила тук бе пшеницата, тъй като активното търсене дойде в момент на свиване на предлагането ѝ, а неблагоприятните метеорологични условия в Аржентина и запазващият се недостиг на валежи, който се отразява зле на състоянието на засятата през есента пшеница в общирни райони на Европа, Северна Америка и Черноморския регион, допълнително стимулириха вносителите. Цените на царевицата пък достигнаха върхови стойности за последните 6 години главно заради активните покупки от Китай и рязкото свиване на доставките от Бразилия и Украйна. Котировките за ориза обаче паднаха до минималното си ниво за последните 7 месеца на фона на започналото прибиране на реколтата в Азия.
При растителните масла повишението на цените е доста по-скромно, като поскъпването е от 1,8% до 106,4 пункта. Това обаче е най-високият показател за последните 9 месеца. „Запазването на високите стойности на този индекс отразява най-вече високите цени на палмовото и соевото масло”, посочват експертите на организацията. Котировките на палмовото масло на международните борси растат за пети пореден месец заради неблагоприятните прогнози за производството в основните износители и активното търсене в света, добавят оттам. Цените на рапичното масло обаче, които растяха в продължение на 5 поредни месеца, се понижиха през октомври вследствие на увеличаващата се неяснота за търсенето в Европейския съюз на фона на скорошното влошаване на обстановката в общността, предизвикано от новата вълна на коронавируса.
Подиндексът за цените на млечните продукти отчита ръст от 2,2% спрямо септември до 104,4 пункта. И тук повишението е за пети пореден месец, като той вече е с 3,5% над стойността си от октомври 2019 г. Експертите на агенцията към ООН отбелязват, че най-много са поскъпнали сирената, а по-слабо – сухото пълномаслено и обезмаслено мляко, както и маслото.
Единственото понижение през октомври е при подиндекса за месните продукти, при това само с 0,5% до 90,7 пункта. Спадът при този подиндекс обаче продължава от януари насам и вече е с 10,7% под нивото си от октомври 2019 г. Понижаването на цените на свинското се дължи и на забраната за внос от Германия в Китай, на говеждото – заради слабото търсене в САЩ на фона на нарасналите доставки от Южна Америка. Поевтиняването на пилешкото месо пък е следствие от свиването на покупките от международните борси на Китай и Саудитска Арабия. Овчето месо обаче поскъпна в обстановка на устойчиво вътрешно търсене и недостатъчното предлагане за износ, особеноот Австралия.
От съществено значение за повишаването на общия индекс бе и подиндексът за захарта, повишил се през октомври със 7,6% до 85 пункта. „Този ръст отразява най-вече очакванията за свиването на произвежданите количества захар както в Бразилия, така и в Индия – двете най-големи производителки на захар – заради падналите валежи под средните стойности”, коментират от организацията. Оттам подчертават също, че цените на захарта са били доста нестабилни заради неяснотата на пазарите на петрол и колебанията на обменния курс на бразилския реал спрямо долара.